ЧАСТ II. ПЪТ КЪМ ЗДРАВЕТО
Глава 9: Глава 9: Съдействие на собственото здраве

Един от пионерите в областта на биологическата обратна връзка – БОС – доктор Елмър Грин, казвал, че ако хората искат да се научат да влияят на собственото си здраве, за тях е еднакво важно да разберат какви мисли и способи въздействат на здравето и какви на болестта.
Информацията за мислите и чувствата на човека по време на влошаване на неговото здраве може да се окаже безценна. Организмът ни е снабден с механизъм, който е призван да поддържа здраве и да не допуска възникване на болести. Затова, когато в механизма стават сривове и се разболяваме, трябва да обърнем особено внимание на мислите си и на поведението си.
Влошаване състоянието на здравето може да служи за сигнал, че това, което правим не е добре.
Всеки от вас може да си спомни без затруднение, че често е имал леки заболявания като простуда или хрема, когато е бил твърде натоварен в работата, тоест нещата са се случвали на фона на физическо и психическо напрежение. Навярно даже сте си казвали, че сте се простудили, защото “ужасно сте уморени”, имайки предвид по-скоро не просто физическа умора, а също и емоционално изтощение, липса на енергия и морални сили. В този момент вие сте възприемали живота като нещо, което трябва да теглите с усилие.
Такива сериозни заболявания като инфаркт на миокарда или язва на стомаха, най-често възникват след период на много тежка работа и напрежение, когато човек прави нещо с последни сили. Обикновено хората се разболяват, когато организмът достига предела на силите и възможностите си, ночовек не обръща внимание на тези сигнали и продължава по старому да експлоатира тялото си.Всички, които боледуват от язва знаят, четя реагира на емоционалните претоварвания. Язвата служи като показател за състоянието на организма, поради това, че болката се появява по-често, когато човек преживява напрежение и тревога. Един познат лекар ми каза, че в известен смисъл съжалява, че са оперирали язвата му. Сега той не може да определя степента на напрежението си и се безпокои, че то може да се отрази на още нещо.
Всеки от на съдейства за възникване на болест, чрез съчетание та физически, интелектуални и емоционални фактори. Вероятно вие неразумно сте се хранили, пренебрегвали сте физическите упражнения или отдих. Може би твърде дълго сте носили в себе си емоционалното напрежение, не правейки никакви опити да се отпускате. Вие сте изпълнявали непосилен обем от работа или сте се стремили да направите всичко, коуето е било необходимо за обкръжаващите ви, напълно забравили за собствените си потребности. Възможно е да сте се намирали във властта на такива представи и състояния, които са ви пречели да получите радост от живота.
С една дума не сте успели да разпознаете ограничеността на вашите физически и емоционални възможности.
Така както сте пренебрегвали законните потребности на своя организъм, така вие сте и съдействали за възникването на заболяване. Когато тялото и душата не получават възможност да се отпуснат, отпочинат, да почувстват някаква физическа активност , да изразят натрупалите се чувства, даже да видят смисъла на живота, организмътможе да съобще за това посредством заболяване.

Историята на болестта на Джон Браунинг

Историята на Джон Браунинга може да служи като забележителен пример за участието на човека във възникването и в оздравяването при болест. Този случай е особено показателен, поради това, че в него е твърде ясна връзката между емоционалния стрес и рака.
Джон е блестящ учен и работи в световно известна изследователска фирма. Когато са му открили рак на надбъбречната жлеза той е бил на 50 години. Съобщили му, чему остава да живее 6 - 8 месеца. Той винаги е бил съпътстван от професионалният успех, но приближавайки петдесетте, Джон си признавал, че много неща ще останат неизпълнени. Той е билтвърде известен в своите среди, но това сякаш не му било достатъчно. С една дума, той преживявал кризата на средната възраст.
Покрай всичко това, няколко месеца преди откриването на рака му, синът на Джон постъпил в колеж. В продължение на много години те посещавали спортни състезания през почивните дни – особено приятно нещо за Джон бил интересът на синът му към спорта. Но всичко това приключило със заминаването на неговия син.
Този момент допринесъл и за напрежение в отношенията на Джон и неговата жена., която нямала никакво отношение към спорта, а се занимавала с църковна и обществена дейност.
Поради това, че Джон вече не прекарвал почивните дни със сина си, за първи път от доста години той и жена му се оказали сами и им се наложило да търсят нови начини за отношения и формиране на общи интереси.
Освен всичко това, Джон изпитвал съмнения дали правилно е постъпил, когато преди години е преминал на работа от университета в частната фирма, в която се намирал сега. Тази стъпка той предпирел за да заработи средства за понататъчното образование на сина си, но му липсвало преподаването и студентите.
Една от големите радости на Джон била, че в новата фирма успял да създаде от своите последователи и сътрудници силна творческа група.
Заедно с тях той успял да направи няколко сериозни открития. Ръководството в знак на своето доволство от него го поставило начело на колектив, който се занимава с много по-сериозен проблем. Джон възприел това по-скоро като наказание, защото не му се искало да напуска предишната си група. Но както и при други наши пациенти, той не направил опит да изрази несъгласие или негодувание от това решение на ръководството на фирмата. Неспособността му да защити своите интереси станала очевидна, когато започнахме да се занимаваме с него чрез психотерапия. Джон призна, че често се е молил, но никога за собственото си здраве. Според него е неприлично да искаш нещо лично за себе си от Господ и това са неговите представи още от детството му. Според думите му, майка му се отличавала със самоотверженост и добродетелност. Бащата бил егоист, всичко заработено вземал със себе си и харчел за собствените си нужди. Джон възприел самоотвержеността на майка си, но винаги считал, че в него живеят и егоистичните наклонности на баща му. И от страх да не се превърне в баща си, Джон изпаднал в другата крайност – да не може да съобщава пред другите за собствените си чувства, нужди и интереси.
Смисълът на живота си виждал в отговорността за другите, даже престава да прави нещо, ако не можел да го раздели със синът си. С една дума – за Джон интересите на другите били над неговите собствени. Така при отпътуването на синът му той изпаднал в дълбока депресия.

Промяна на представите
Като първа стъпка, като всеки човек, стремящ се да се поправи, Джон трябваше да определи кои са нещата, които не му дават възможност да излезе от положението на безпомощна жертва на обстоятелствата. Психологически беше съвършенно ясно, че ако той продължава да поддържа старите си представи и да счита, че трябва да жертва своите интереси заради другите, той ще бъде безсилен да удовлетвори своите емоционални потребности.
Ние се стараехме да помогнем на Джон да види в себе си това, на което той по-рано не е обръщал внимание и заедно с това да измени възприятията си към други страни от живота. В резултат на общите ни усилия той започна по новому да оценява ситуацията на работа и дойде до извода, че шефовете му, поставили го начело на новата група, всъщност са искали да го поощрят и наградят. Те е нямало откъде да знаят, че това ще разстрои Джон. Ние се постарахме да му покажем, че човектрябва по-сериозно да се отнася към своите емоционални реакции на възникващите житейски ситуации.
Работихме и с чувството му на неудовлетвореност на юношеските му мечти. Както всички честолюбиви хора, Джон отдавал енергията си за развитие на тези страни от личността си, които имали отношение към работата му. След като стана ясно, че мечтите са недостижиминие го подтикнахме към мисли водещи до другистрани от личността му. И накрая работихме с преживяванията на Джон по повод заминаването на неговия син. Постарахме се да му покажем доколко се е поставил зависим от друг човек и че все още може да поправи отношенията с жена си. .
Всичко това не следва да се приема като критика към Джон. Всеки от нас е реагирал на подобни житейски ситуации по този начин.Важното е да се разбере, че когато си притиснат в ъгъла от собствените си представи – да можеш сам да се измъкнеш от там.

История на болестта на Боб Гили

Понякога жизнените промени, предшестващи болестта, са от положително естество. Такъв е примерът с Боб Гили. И връщайки се от първата си среща с него, реших, че нашата теория е неприложима.
На пръв поглед Боб изглежда успял отвсякъде човек. Собствена корпорация, признание, награди, добри отношения с партньорите.
От разказа на Боб разбираме как в началото на кариерата му от проблеми към успехи, по същия начин са протичали и отношенията му с жена му.
Освен всичко останало Боб и жена му решили да осиновят дете, а непосредствено преди болестта му, осиновили и още едно. Външно изглеждаше, че Боб се намира на върха на професионалния си и семеен живот.
Това, че не всичко е наред беше продиктувано от една реплика на Боб – Нима всичко това е онова, към което се стремях? В крайна сметка се оказа, че ако не си се научил през целия си живот да се радваш на покоя, отсъствието на борба и страсти може да се приеме като голяма загуба...
След една година при Боб е открит рак във висок стадий. Последваха месеци и години на самоанализ посветен на това, да се научиш да се радваш на постигнатото и да се приемаш такъв, какъвто си, не да се стремиш постоянно да доказваш самостоятелността си, да преодоляваш безкрайни препятствия и трудноси.

Как да оценим значението на събитията
Лесно е да се разбере кой и какво значение придава на определени събития в живота на човека. По сложно е човек сам за себе си да го направи. Например загубата на работа за двама различни човека може да е различнно събитие.

Това може да означава:
1. Поражение или признак на неуспех.
2. Предизвикателство.
3. Възможност за ново начало.
4. Потвърждение на това, че в живота няма справедливост.

Кое от значенията ще придадеш на събитието би определило други негови представи:
1. Вижда ли той възможност за нова работа.
2. Доколко човек възприема дадена работа като показател за собствената ценност.
3. Явява ли се той стопанин на живота си.
4. Неговите способности да създаде нова положителна ситуация.

Принципът, прилаган за значимост на събитието се прилага към всяка ситуация, която е възможна причина за рак.
Колкот и болезнени да са ситуациите сами по себе си /загуба на любим човек, работа, роля.../ величината на стреса се определя от значението, което вие придавате на ситуацията.
Едва когато вие сами си дадете сметка за ситуацията и я интерпретирате по различен начин, само тогава ще си дадете възможност да разгледате други варианти за събитията и за вашите реакции и ще се появят реални шансове за промяна на оценката, в превръщане на негативната сиуация в положителна. Заедно с това се връща и положителната жизнена енергия, която възстановява естествените защитни механизми у човек.
Въпреки, че освобождаването на енергията при различните хора е различно, то почти винаги е свързано с това, че човек си разрешава по новому да възприема живота. Някой може да успее да се научи да казва “да”, а друг – “не”.Когато енергията се освобождава, човек среща трудности и стресови ситуации, вярвайки, че те са преодолими и разрешими.

Определяне на собствената си роля при възникване на заболяванията

С кое е най-добре да се започне? Работейки с онкологични пациенти, ние установихме, че е особено полезно човек да си спомни преживените стресове половин година преди установяването на заболяването.
Връзката между състоянието на психиката и болестта засяга не само рака, а и другите заболявания, затова връзката между стрес и болест може да се окаже полезна за всички. Затова предлагаме нашата методика не само на онкологично болни.
При следващото упражнение можете да ползвате скалата:

Сравнителна скала на реакциите при определени събития .
Събитие /точки/

Смърт – съпруг, съпруга - 100
Развод - 73
Раздяла на партньори - 65
Затвор - 63
Смърт на близък роднина - 63
Собствена болест, катастрофа - 53
Приключване на брака - 50
Уволнение от работа - 47
Примирение със съпруга/съпругата - 45
Пенсиониране - 45
Влошаване здравето на член от семейството - 44
Бременност -40
Проблеми със секса -39
Увеличаване на семейството - 39
Промяна на работата - 39
Промяна на финансовото положение - 38
Смърт на приятел - 37
Изменение сферата на дейност в работата - 36
Изменение в количеството на домашните караници - 36
Голям паричен заем - 31
Промяна задълженията на работа - 29
Начало на самостоятелен живот на децата ви - 29
Конфликт с роднини - 29
Високи лични постижения - 28
Съпруг/а/ започва или спира работа - 26
Начало или край на учебна година - 26
Промяна в жилищните условия - 25
Преразглеждане на собствените навици - 24
Неприятности с началника - 23
Промяна в условията или времето в работата - 20
Смяна на местоживеенето - 20
Смяна на учебното заведение - 20
Промяна навиците в свободното време - 19
Промяна в активност, свързана с църквата - 19
Промяна в обществена работа - 18
Получаване на много пари - 17
Промяна в съня - 16
Промяна в честотата при семейните събирания - 15
Промяна в режима на хранене - 15
Отпуск - 13
Раждане - 12
Дребни нарушения в закона - 11

1. Помислете за сегашната си болест или за болест преди години. Ако сте имали рак или сега сте болни от рак, при изпълнение на упражнението имайте предвидточно него.
2. Ако имате рак, напишете на един лист хартия пет основни стресови ситуации от последните шест месеца преди болестта.
3. Ако сте болни от друго, избройте пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди болестта.
4. Ако сте преживявали рецидив на това заболяване, спомнете си пет основни стресови ситуации ситуации от последните шест месеца преди рецидива.
Тази стъпка от нашата методика е много важна – направете я.
Отговаряйки на поставените въпроси, повечето хора си дават сметка какво са преживели в периода преди болестта. Ако не откриете сериозни ситуации – обърнете се към вътрешния стрес – разочарования, неосъществени младежки мечти, проблеми в личните отношения, кризи при самоутвърждаването ви като личност. Всичко това е от особено значение при появата на чувство ца безпомощност.
Ако ви се удаде да определите в живота си сериозен външен или вътрешен стрес, опитайте се да си спомните какво участие сте взели вие в тези моменти, как сте реагирали или защо не сте реагирали, напрежението излизало ли е вън от вас. Обръщали ли сте се за помощ към приятели?
Такъв самоанализ ви е нужен, за да определите страните от поведението си, които трябва да измените.
Следващото упражнени ще ви помогне да определите пет основни стресови ситуации, които преживявате в настоящия момент и да намерите алтернативен способ да реагирате. Направете го сега, за да не е това причина за бъдещи проблеми и заболявания.
1. Кои са петте стресови ситуации в настоящия момент?
2. Помислете и си кажете доколко вие способствате за тяхното възникване.
3. Обмислете как можете да ги отстрание.
4. Ако не виждате разумен способ да се избавите от този стрес, помислете дали можете да използвате някакви други средства. Приемате ли подкрепата на приятелите си? Създавате ли си моменти на удоволствия? Изразявате ли външно чувстата по повод стресовата ситуация?
5. Ако по-често поставяте на преден план своите интереси, това не ви ли помага да се избавите и да се уравновесите? Замисляли ли сте се всъщност върху вашите собствени интереси? Пробвали ли сте се да ги удовлетворявате, въпреки всичко?
Изпълнявайки упражнението, непременно сравнете как сте реагирали на стреса преди и след заболяването. Еднакви или различни са реакциите? Ако да, преразгледайте поведението си.

Поемете върху себе си отговорността за здравето си

При тези ситуации е добре да се обърнете към психолог или психотерапевт. Често, това е първата стъпка. За съжаление хората рядко го правят, а това е необходимо!!! Така, както отивате на лекар!
На повечето от пациентите ни им се удава самоанализа. При други обаче се появява тежко чувство за вина към собствените си действия, довели до болестта.
Затова: Първо, в никакъв случай не се стремим да ви създаваме чувство за вина! А само да анализираме причините заедно с вас! Защото човек едва ли сам ще стигне до подозрениетоза връзка между стрес и болест.
Тези, които вземат в свои ръце отговорността за собственото си здраве чрез анализ и промяна са достойни за нашето възхищениеия. Главната цел на самоанализа е да се намери път към здравето, отказвайки се от възгледи, водещи човека до саморазрушение. Така както можете да се доведете до болестта, така също можете и да се избавите от нея.