Всъщност свръхрегулацията е нож с две остриета. От една страна тя може да навреди, като силно ограничи индивидуалните възможности. От друга страна пък строги мерки винаги действат сплотяващо и отрезвяващо, защото хората стават много по-задружни и целеустремени в стремежа си да се адаптират.

Голямото шоу не се предизвиква от свръхрегулация - тук мисля, че грешиш. Голямото шоу в "репитърния казус" са дължи, според мен, на по-прости причини. А именно, че няма човек, за система въобще да не говорим, който поне да се опитва да бъде неутрален, каквито всъщност са повечето ползователи на репитри. Реално в цялата история на организираното радиолюбителство репитрите винаги са били дразнител и никога никой не се е опитал дори да промени това.

В наши дни даже това е по-малко наблюдавано, въпреки че определено не липсват и модерни иновации, под формата на музикални или звукови съпроводи, предизвикващи известен дискомфорт. Но в миналото аз лично съм бил свидетел на далеч по-големи изцепки. Не знам в момента как е алкохолизацията и дали наистина всичко се дължи на алкохолизация, но в миналото имаше седмици, в които да не е имало нито една вечер без пиянски изстъпления по репитрите. Просто като си пийнеха и им доскучаеше, хващаха трубката и кой-както свари си казваха каквото им е на душата. Не казвам, че е било кой-знае колко брутално, понякога даже беше забавно, но определено далеч извън приетото за колегиално.

По онова време, преди десетина години, бях съвсем пресен радиолюбител. Разбира се не смеех да се обадя на репитъра, но ги слушах дружинката там. А жена ми, като се случеше да ги чуе, ме гледаше смаяно как може да съм похарчил пари за радио, с което да ги слушам. Да не казвам, как ги определяше, защото някои от тях вяче не са между живите, мир на душата им.

Тогава, а и до ден днешен, макар и не толкоз натрапчиво, се наблюдаваше стремеж една група от няколко човека да маркира определен репитър за своя територия и да не допуска други до него. Не формално, разбира се, а просто като настойчиво го използва и демонстрира незаинтересованост към допускане на нови колеги за различен разговор.

Тъй като репитрите станаха доста, последните години пък се наблюдава процес, в който явно група хора искат по сходен начин да маркират не само един определен репитър, а ако е възможно - всички рептри. Вече просто не е достатъчно, явно, някой за да е велик да се сложи сам репитърен кмет на определен репитър. Вече се е породила нуждата пиеса със сходен сюжет да се разиграе в национален мащаб.

Резултата и в миналото и в настоящето е един - нов човек до хобито трудно бива искрено допускан. Никой на никого не е отказал да говори, но рядко някъде може да се попадне на по-неангажиращ разговор, който да предполага свободно да се включат и по-млади и незапознати колеги. Или човек се отвращава бързо и потресен замлъква в ефира, или пък е принуден да се присъедини, макар и неявно, към някоя от групите, където да се занимава с абсолютно нетипични за радиолюбители неща. В най-добиря случай просто му доскучава. Това убива хобито. Не е единственото, което го убива, но и това го убива. При това без никакъв видим смисъл, поне за мен.

Що се отнася до оплюването на бивши величия, това не са го измислили радиолюбителите. Това е привнесено от политиката. Аз от как се помня, та до ден днешен, винаги за всичко лошо е бил виновен някой бивш министър-председател, а за доброто заслуги е имал актуалният такъв. Това ни е нещо като национална черта и там едва ли скоро ще може да се направи нещо.

Та има материал за експозе, но лошото е, че освен с време, не разполагам и с достатъчно достоверна проверима информация. Особено по тия репитърни въпроси тотално се обърках, главно защото там публична информация просто няма и май никога не е и имало. До едно време уж следях кой с кого води войни, но нито можах да се ориентирам дали има спечелени битки, още по-малко пък да следя прегупирането. Едно е сигурно - щетите са си налице, ползи няма, а тези, които намират някакъв, макар и скрит, смисъл в битките, стават сякаш все по-малко. Накрая виновна за всичко бива посочвана бройката на репитрите, което е ясно, че няма как да е така, но пък звучи удобно и вероятно идва да покаже, че репитрите са нещо величаво и изключително, което по право ще принадлежи на избрания да ги владее.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите