Помощта е деликатно нещо. Има достойни хора, които биха се обидили, и то с право, ако някой тръгне да им предлага милостиня без да са я искали. Има и хора, които когато са сигурни, че все пак трябва настояват някой да преме помощта им, го правят дискретно, анонимно дори, без шум, така че да избегнат всякаква възможност да наранят нечие достойнство.
После пък има хора, за които помощта се изразява главно във вдигане на колкото се може повече врява. Те, като правило, си търсят да помагат на някой, който вече е придобил някаква популярност, за да се повозят евтинко на нея. Тях няма да ги видиш там, където няма камери и където няма да бъде отчетено, че именно те са призовавали за помощ.
Не на последно има и хора, за които помощ е да подхвърлят някой лев, по възможност не техен, а събран с народен ентуасиазъм под вещото им ръководство. Те пък трудно разбират, че парите далеч не са всичко и всъщност сами по себе си помагат в много специфични случаи. Честто много повече може да се помогне с изразяване на едно човешко признание и морална подкрепа. Още по-често се случва да има разлика между "много си готин, ей ти пет кинта" и по-простото и не толкоз помпозно "благодаря ти".
И последно в този списък - далеч не всички хора приемат пари от всички. Всъщност малцина са тези, за които парите наистина не миришат. Дори когато някой се нуждае от пари, то е добре да му се помогне според начин, който той е счел за достатъчно коректен към него. Или казано по-друг начин - да се попита от кой и какво би приел, преди да се тръгне на алтруистичен поход от негово име.
Та така с помощите. И този филм има доста версии с различни режисури. Едва ли тепърва някой може да изобрети нещо фундаментално новаторско в евтиното трупане на слава.
Далеч по-трудно е не да се предлага спорадична помощ, а механизъм за подкрепа. За да не се налага всеки да търси помощ и да се оправя както може, често падайки жертва на "доброжелатели", то хората са измисли създаването на системи, които са проектирани да подпомогнат методично, без излишен шум и - най-важното - в нужният момент. Да се чака един човек да успее, за да може после да бъде ползван за оправдание защо такава система не е създадена от хора, които уж затова се борят неуморно ден и нощ - това не е добре. Говори за нищожност на духа и липса на елементарна ценностна система, а без такава е невъзможно да помогнеш на никой, дори да ти се прииска да затвърдиш "алтруистичния" характер на някаква организация.
Между другото и на мен ми направиха впечатление някои от дискусиите във Фейса - може би е съвпадение, но вчера правоверните заговориха за алтруистичната атмосфера, царяща в любимата ни федерация, а днес като по поръчка се появи и призив да се помогне на един честен човек, добил от дълго време популярност, далеч не само сред радиолюбителите, с безкористното си и упорито поддържане на един истински будителски дух в полза на развитието на децата. На мен ми се видя много странно съвпадение - човека наистина е отдавна известен, дори иначе мудната държава го е забелязала и наградила, отделно че и отдавна публикува информация как успешно върви проекта му, със снимки и подробности. Просто изумително как баш днес беше припознат като потенциален бенефициент на височайша милост и благоразположение, включително от подножието на върховете на организираното радиолюбителство.
Но тая обидна бедност на фантазия и принципи не е необичайна.
|