Реално всеки от нас може да си регистрира по една федерация и да си кюта. Но ще изпадне в парадоксална ситуация, защото федерация никому не е нужна, сама за себе си.
Смисълът на тези сдружения е един - при наличен общ интерес да бъдат формулирани и защитавани общи колективни искания. Смисъл от сдружението има само тогава, когато то представлява всички и има механизми да говори легитимно от тяхно име в определени ситуации. Именно това липсва на БФРЛ - представителност.
За да илюстрирам тезата си - нека да приемем за секунда, че утре КРС реши, че може да изкара някой лев от 70 сантиметровия радиолюбителски обхват, като го отнеме от радиолюбителите и го разпродаде. Това, разбира се, няма как да стане, тъй като сме част от Европа, т.е. като европейски радиолюбители можем да разчитаме и на общо европейски представителство, но просто за илюстрация.
Та кой би могъл да защити тези честоти при такава абсурдна хипотеза? Към момента - никой. Виктор може да се кичи с всякакви титли, но чиновниците в КРС знаят, че той е "избран" с десетина гласа, от които два са негови. Те са наясно, че той не представлява никого, освен себе си и пет-шест други човека. Но и да оставим така - БФРЛ кого да изпрати да преговаря? Чучура? Ми него всеки може да го матира в три изречения - той нито е способен да формулира, нито да отстоява разумно някаква приемлива теза.
Та затова е борбата - не да направим десетина федерации, че да има за всеки от нас по едно председателско място, а да постигнем една обща организация, която да се занимава само с тези наши общи интереси, а от там нататък нищо не пречи да се развиват и всякакви деноминации - било спортни сдружения, било федерация на радиолюбителите, майстори на скарата, бирата и ракия. Но едно сдружение трябва да има, в което всички да имат своето място, когато се решават важни за тяхното хоби въпроси.
Вече друг е въпросът, че в момента се върви в посока такова общо движение да не е БФРЛ. Ще бъде жалко от историческа гледна точка, но не е невъзможно, ако упорството продължава. Макар че аз отдавна не разбирам това упорство, предвид маргинализацията, до която води. Къде е БФРЛ днес?
Онзи ден гледах по телевизията репортаж за федерацията по хокей на трева. Хората имат клубове в 48 града! При това тези клубове активно работят с училищата и привличат запалени малчугани! Съвместно с образователното министерство, съвместно с общините! Съвместно с родителите! Това за спорт, чиито правила дори никой не знае! Обаче тичат, търсят спонсори, рекламират се както могат, тренират деца - млади хора движат нещата!
На тоя фона къде е БФРЛ? Един "преотстъпен" трансийвър на една гимназия, при това трансийвъра е по-скоро завещан, а не толкова придобит. В БФРЛ вече няма софийски клуб дори, ако не броим онази кухина, наречена "ЦРК". За сметка на това в Пловдив има два. Но пък няма в поне половината областни градове, за малки общини да не говорим - клубове има в три-четири общо. И там, където ги има, то е само защото има някакви местни ентусиасти - на "централно ниво" на никой не му пука дори, да му хрумне да помага на "местните" е химера!
И какво остана за хвалене - имало било ремонтиран офис и 70к лева в касата. И? Ще раздават билетчета на "членската маса" да посети офиса и да се полюбува на пачките ли? Нещастници алчни!
|