Няма как при такива "избори" да не се обърне внимание и на "управляващите" БФРЛ - не само, за да не се травмира Каскета, но и защото ако "управляващите" бяха читави, подобни теми щяха да са безпредметни. В "УС на БФРЛ" има различни видове хора, включително и свестни - свестните не са мнозинство, но ги има. Друг е въпросът доколко е възможно въобще някой да е допринесе за нещо читаво при текущата феодална структура, но е добре да се знае, че има хора, които въпреки всичко се опитват някак да крепя картонената кула наречена БФРЛ добронамерено. Но не за тях ще стане дума в този пост - темата като цяло е планирана да бъде критична. Имаше отделна тема за заслугите, но там не се намериха много хора да попълнят с фактология предполагаемите заслуги на сегашни и бивши.

Започвам от "Председателя". Истината е, че това е единствения отрицателен герой, който до ден днешен няма "народен" прякор. Това, само по себе си, е знак, че Виктор не е толкоз лош сам по себе си. Неговият проблем е много прост - той няма почти никакви качества да бъде председател на една радиолюбителска федерация. Човекът е добре сложен, вероятно е съвестен и запален лисичар, а и въобще спортист, изключително амбициозен, тщестлавен - той е апотеоза на типичния "спортен деятел" в България. За Виктор "принцип" е почти неразбираема дума, що се отнася да радиолюбителството - той непрекесънато бърка това, човек да е принципен в отношението си към хобито, с това да е съгласен с всички, освен ако не засягат личните му планове за слава.

Както и да се гледа ситуацията от днешна гледна точка, то има само едно обяснение как Виктор се е озовал на председателския пост - вероятно като временен компромис, като най-невзрачния и "безопасен" за всички спорещи групи. По непотвърдени спомени на участници тук изглежда, че колкото и парадоксално да звучи, всъщност Виктор е бил предложен първоначално от Каскета като възможно "най-безопасната игла", поставена за да поддържа някак статуквото докато силите се прегрупират и трона бъде зает отново от най-силната клика. Да, ама не - както казваше един наш журналист. Виктор е невзрачен радиолюбител, но амбициозен човек, който мисли себе си за роден водач и победител. Сметките на всички са излезнали много криви, ако са си мислили, че ще сложат там някаква марионетка с анцунг докато отмине бурята.

Проблемът е, че този избор всъщност е предрешил безвремието в БФРЛ докато Виктор е на власт. Самият той няма достатъчен авторитет сред болшинството от радиолюбителите - бидейки преди всичко спортист, той е "чуждо тяло" в БФРЛ. Лисичарството е припознат спорт, но нека не се заблуждаваме - никой радиолюбител не счита лисичарите за "истински" колеги. За да сме честни трябва да се отбележи, че липсата на такъв естествен авторитет Виктор се опита да компенсира с адаптивен конформизъм - той приемаше всякакви предложения хаотично, за да се опита да се афилира към натуралните лидери в радиолюбителското движение, което обаче имаше обратния ефект - БФРЛ, макар и на глед малка група от няколко клуба, всъщност се разкъсваше от вътрешни противоречия, които непрекъснато ескалирта във все по-брутални скандали. Виктор не може да спре тези процеси - при това положение няма смисъл да се разсъждава въобще за каквито и да е други негови реални или потенциални предимства или недостатъци - просто такъв човек не става за председател.

Като следствие от ескалиращите раздори в БФРЛ, както и по стара традиция, във федерацията цензурата се наложи като основен инструмент при общуването. Някак се счита за "мъжко" и "достойно" проблемите да не се обсъждат публично, а само "на бира" между няколко човека. Този манталитет на задкулистност не е измислен от този "УС на БФРЛ", но при него достигна невероятни висоти. Тук е и основната отрицателна роля на Стефан. Бидейки чуждо тяло за ВОР-овете Стефан беше мразен от самото начало, когато мнозина го приемаха като символ на по-младото поколение, което може да донесе някакви позитивни промени. За съжаление се случи точно обратното - само за няколко години Стефан надмина всички сатрапи, които са цензурирали "форума на БФРЛ". Арогантността и пренебрежителното отношение към колегите му ескалираха бавно, докато накрая преминаха всички граници на разумното.

За едър човек като Стефан такава вътрешна злоба и незачитане би трябвало да са изключително неестествени, но наложения от безвремието универсален подход на цензура и демонстрация на положение се оказаха по-силни. За съжаление Стефан успя да се преобрази от символ на промяната в грозен нов паметник на статуквото. Почти не няма скандал, който да не е бил "цензуриран" от Стефан на всяко място, на което е могъл да упражни цензура. Триене, местене и модифициране на постове стигнаха до такива уродливи нива, че в много случаи вече не можеше да се проследи нишката на темата. Стефан беше един от хората в "УС на БФРЛ", които демонстрираха някаква загриженост - започна да води курсове и ги направи дори традиционни. Но тези му усилия бързо предизвикаха нови въпроси - защо завършилите курсове не ставаха членове на БФРЛ? Защо той и БФРЛ инвестираха време и ресурси в хора, които след това не проявяваха интерес да станат част от федерацията, па макар и за една година. Тези въпроси потъваха под секирата на Стефан и логично се затвърди впечатлението за някаква конспирация. Самият Стефан също не успя да стане "гравитационен център" в БФРЛ - вместо това сякаш самия той гравитираше около различни групи според моментните си предпочитания или интерес. На практика оглавяваното от него направление "бедствия и аварии" е едно от тези, по които не се свърши абсолютно нищо видимо.

Другата значима фигура, избуяла от непрекъснатите конфликти, е познатия на всички нас Чучура. Човек известен главно със своята арогантност, той направи доста за това "разделение" да се счита за нормален процес в БФРЛ и радиолюбителското движение. Вместо от високата позиция на зам. председател на БФРЛ да работи за обединение, той всъщност се оказа един от моторите и поддръжник на разделението в Пловдив. А Пловдив беше уникален с това, че самите радиолюбители от различните клубове, с враждуващо помежду си управление, всъщност си бяха обединен, аи в голямата си част даже и приятели. Вместо да се опита да наложи БФРЛ като обединител, зам. председателят пое пътя на кебапчийските избори. Мнозина колеги свидеталстват, че въпросният Чучур системно се опитва да е на всяка манджа мерудия, като при всякакви конфликти се опитва да заеме позиция, максимално потенциално изгодна за него. И до ден днешен аз не съм видял човек, който да е наясно какво точно върши "зам. председателят" дори теоретично, което допълнително унищожава авторитета на самата федерация - трудно е да се вярва в структура с неясни функции на управляващите в нея.

Не е нужно да се засягат конкретно повечето от останалите членове на "УС на БФРЛ" - те или са фигуранти или са от добрите, но и в двата случая твърде, твърде безгласни, за да могат да променят каквото и да е. В наложения феодален стил тези, които не са майстори на интригата, всъщност не се забелязват с почти нищо, дори и да не вършат нищо. Тука няма да засягам видимото - отчайващ сайт на федерацията, без никаква съществена информация в него. Пълен хаос във вътрешното първенство, засилващ разединението на радиолюбителите и подхранващ конфронтациите между тях. Липса на всякаква публичност дори за елементарни неща - последното беше състезание по бърза телеграфия в Банско, където се оказа, че дори местните радиолюбители не са разбрали. Вместо всяко мероприятие да се превръща в празник, то се превръща в конспирация - само и само "бившите" да не преброят колко кинта са заделени "настрани".

Задкулисието достигна зведния си миг при това ръководство и с назначаването на ВОР1 за "секретарка на БФРЛ". Останалите сто-двеста пенсионери, принудени да плащат "членски внос на БФРЛ" всъщност плащат единствено заплата му, без при това никой да го е избирал, нито някой да знае с какво се занимава. Едно време ангажиментите на секретарката бяха някак изсветлени - четеше бюлетина, съдействаше на хората по различни въпроси според силите си, поддържаше някакви комуникации, колкото и трудно и безмислено да беше. С назначаването на ВОР1 за секретарка на това беше сложен край. Всъщност на него му се плаща да върти телефони на някакви приятели, на които обяснява как той е фактора в БФРЛ, с цел "да уреди" нещичко за БФРЛ - я състезанийце, я конференцийка. Само че при сегашната структура на БФРЛ това е функция на председателя, на Виктор. Излиза, че с парите от членския внос Виктор плаща на най-ненавиждания човек от българските радиолюбители за да върши неговата работа. По света има структури, в които Председател е почетна, а Секрета - изпълнителна длъжност. Но в тези структури и двете длъжности са изборни. Използвайки този факт ВОР1 на практика се представя за управляващ БФРЛ пред целия свят, като с това засилва хаоса. Федерацията е докарана до там, че всъщност почти цялата и международна дейност е окупирана от човек, който никога не е бил избиран, а даже по-лошото - на практика е невъзможно да бъде избран с гласуване дори от този "УС на БФРЛ". За приемственост е абсурдно да се мисли - дори мейлове лични си поддържат хората, уж официални на федерацията. Международната дейност на практика е унищожена - когато тоя приватизатор изчезне по един или друг начин, наследника му ще трябва да започне всичко на практика на чисто. Изключително жалко положение, което не само се търпи, но се и заплаща!

Мога да продължа да пиша още ден или два - само за да опиша съвсем очевидните недостатъци, които са поставили БФРЛ да лежи по гръб, вулгарно и грубо изнасилена от няколко безпардонни арогантни непукисти. И аз ще продължа да пиша, защото вярвам, че БФРЛ ще преживее и този кошмар - сигурен съм, че радиолюбителите няма да позволят тези хора да унищат и последните остатъци на това, което е било замислено като организирано радиолюбителско движение.