Повдигаш един важен въпрос, който и преди е дискутиран. Досега винаги акцента някак е бил как радиолюбителите ще спасяват, не как може да се наложи да бъдат те спасявани. А това според мен е далеч по-реалистично. Т.е. ако по някакъв начин се направи така, че използването на радиото теоретично да даде някакъв шанс на някой в беда.

Към момента нещата не са много оптимистични. Ти хубаво ще изръшки всякакви честоти, ама насреща кой е? Или никой или някой "обикновен човек", който единственото, което може да направи, е да се обади на 112. Там, обаче, дали ще му повярват? Ако му повярват пък, а се окаже, че някой него е изпързалял, дали той няма да го отнесе? И така се получава, че реакцията по цялата верига зависи от решимостта и убедителността на тези, които се обаждат - доколко са в състояние да оставят впечатление за честни и почтени хора.

Както и дали им стиска да са такива - сам знаеш, че след всяко спасяване в планината, във всички медии и форуми се започва с титаничния въпрос - "а сега кой ще плаща за акцията". Случва се спасения да се възмущава, че той никой не е молил да го спасяват, в който случай се пробват да пробутат сметката на загрижения, който е подал сигнала. В общи линии дереджето е странно, най-меко казано, и в самото спасяване са нужни сериозни реформи, не само в комуникацията.

Т.е. комуникацията е ОК, да речем, че е отработена, разиграна, че има достъчно хора, които са достатъчно добре обучени. Въпросът, който седи със страшна сила, е - "какво от това"? В смисъл, че след като се изкомуникира нещо, то трябва да има и някакви активни дейности, за да има някакъв елемент на "спасяване" в цялата работа. Ако се върви по пътя на самодейността, то наистина в такъв случай почти единствения изход е момчетата от офроуда да скачат на джипките и да се отправят към мястото на инцидента, например. Но това пък е осъществимо само за ограничени инциденти, защото и тези момчета на са безброй. И пак се връщаме на въпроса за кое е реалистично да се тренира и за кое тренировките ще граничат с фантастиката.

Има бая неща да се мислят, но си прав, че трябва да се помага с каквото може, щом насреща има добронамерени хора, пък да става каквото ще в крайна сметка. Така или иначе тези наши колеги никому не пречат, положението може да стане само по-добро.