Колега,

За да не се повтарям, моля те, отговори ми на прост въпрос:

В кои случаи радио тренировката щеше да е неуспешна?

Значи, ако се гледа документа, който цитирах в първия си пост, тренировката беше пълен провал. Сред задачите, заложени в това четиво, бяха:
1. Да се покаже, че радиолюбителите са професионално подготвени - не се показа. Имаше, макар и малки, отклонения от реда. Главна станция дори не спомена с какво радио работи. Имаше забележки и леки търкания дори.
2. Да се покаже, че имат непрекъсната готовност за реакция. Нищо такова не се показа, даже се показа, че в област например Силистра не можа да се намери дори един човек за две месеца търсене.
3. Да се покаже, че могат да работят при всякакви климатични условия. Нищо такова не се показа, защото по-перфектно време (в климатичния смисъл на думата) в България просто няма. Факт. И въпреки това не малка част си работеха от къщи. Не мога да си мисля, ако имаше силни гръмотевични бури над цялата страна какво щеше да е, но едно е сигурно - главна станция нямаше да има, поне не там, където беше.
4. Да се покаже, че радиолюбителите могат да изграждат независими комуникации. Не знам, какво е независима комуникация, но ако е комуникация от която нищо не зависи, тогава тук има известен успех. Ако пък имаш предвид независими от електрическата мрежа - пак не бих го нарекъл успех. Може би половината или малко повече се опитаха да работят на акумулатор, но не стана масово известно колко точно време можеха да продължат работа по този начин, нито някой направи анализ на това, освен всеки за себе си, разбира се.

Аз сравнявам резултатите със странния "документ", изготвен от организаторите. 90% от целите, написани вътре, просто нямаше как да се покажат с такава "тренировка", другите 10%, които бяха изпълними, се провалиха и те, поне частично.

Не знам как си мислиш, че каквото и да се направи, БФРЛ ще може да се покаже като надеждна организация. Администратор на форума на БФРЛ е (един от, може би, тримата) човека в България, който доказано е имал непрофесионално, а бе направо нечовешко, поведение след истинско природно бедствие - земетресение - на поне един от репитрите с национално значение. Включително с говорене на простащини (което може и да е простимо, ако се е уплашил човека), но и със затискане на колеги, които повече или по-малко притеснени искаха да споделят информацията, която имат.

Благодарение на този "симпатяга" радиолюбителите са една от малкото общности, които са доказали неадекватното си поведение след природно бедствие. Съжалявам за обобщението, то включва и мен, но погледнато от страни именно радиолюбителите са били неадекватни, не Хари и Кашера поименно. Даже единия е сложен да администрира форума на БФРЛ.

И сега в онзи форум, с онзи администратор, се организира някакъв цирк, на който организацията е толкова нелепа, че още в учредителния и документ е заложен пълен провал на цялото мероприятие, но пък веднага след него то е отчетено като успех. Ако ти или друг не мисли така, моля просто да ми бъде посочена точка от този документ, която беше изпълнена и показана по време на тренировката? Не искам твърде много, нито мисля, че е необходим няколко месечен анализ за такъв прост въпрос.

Не виждам какво против БЧК имаш. Имам чувството, че леко са ти странни разбиранията. Ти нали не си представяш, че при едно бедствие или авария радиолюбителите ще опънат едни регионални станции и една главна станция и там ще се образуват едни опашки от лекари, полицаи, пожарникари, спасители, военни, и т.н.

Естествено, че всяка организация, която може да направи нещо по време на кризисна ситуация (а Червения кръст определено може), ще си има свои аварийни и независими комуникации. Разбира се - професионално проектирани именно за такива ситуации.

"никой ама никой няма да ни даде да предаваме каквато и да е информация, при наличието на други защитени радио и жични комуникационни мрежи"

Това твое изречение мисля, че е квинтесенцията на невероятните очаквания, които организаторите имат. Разбира се, че никой, ама никой, който ще има някаква информация за предаване, няма да тръгне да търси единствения радиолюбител в областта, че да я предаде, още повече пък на някаква главна станция. Който има информация, ще има и начин да я предаде.

А пък за RACES да не се заговаряме, че там е сложно. В общи линии там трябва да те приемат - не можеш просто да се запишеш. Има един куп изисквания към хората, които ако се бяха приложили тук, резултата щеше да около 20 участника в тренировката. За да ти обясня нагледно, RACES е все едно радиолюбители да кандидатстват за доброволци в ГЗ, със съответната организация и т.н. А не да изземват функции от ГЗ. ARES е по-друго - там са си доброволци радиолюбители, които доброволно се поставят в подчинение на правителствени или щатски служби за координация, а дали и как тези служби ще се възползват от тях е само тяхна работа - любителите нищо не решават.

Нито в САЩ, нито някъде в света съществува структура на радиолюбители, която да си изгражда някакви главни и областни станции самостоятелно. Това просто няма смисъл, тъй като ситуацията създава необходимост от комуникация, а не просто възможността за комуникация да се наглася към ситуацията. Или с други думи, нагледно, ако ситуацията налага комуникация между Силистра и Петрич, няма никакво значение колко главна е една станция в Родопите и колко опитен любител е на разположение в Говедарци.

И накрая, за да се повторя:

В кои случаи радио тренировката щеше да е неуспешна?

Моля за прост отговор.