Това е изключително важен въпрос и ще се опитам да го коментирам, макар и според мен самото мероприятие да е безмислено в този си вид.

А въпросът е важен, защото от неговия отговор зависи за какво всъщност се готвят организаторите. Аз мисля, че е очевидно, че радиолюбителите могат да направят гласова връзка на известно разстояние - та нали точно в това им е хобито?

Въпросът е, обаче, в случай на бедствие или авария, откъде те ще вземат информацията, че да я предадат на "главната станция"? А дори и да имат отнякъде някаква инфромация, какво главната станция ще прави с нея?

Без тези отговори е очевидно, че цялата работа е един цирк, особено ако броят на участниците е маргинален. Просто защото няма никакъв смисъл да имаш връзка и да няма какво да съобщиш по нея. А няма какво да съобщиш, защото няма как двама човека на област да имат каквато и да било смислена информация - в най-добрия случай може "да са чули нещо".

Дори по време на радиотренировката един колега завърши така - "а температурата я знаете каква е". Е, малко подскочиха организаторите, дори му направиха забележка (ужким на майтап), но наистина я знаеха - колегата беше близо до тях.

Та така. Ако организаторите имаха сериозни намерения, те щяха да уточнят какво точно тренираме, т.е. каква е постановката. Във всички учения, в които съм участвал - от начлното училище (евакуация при пожар или земетресение), през военното обучение в средното училище на времето, та до казармата - винаги са имали някаква фабула. Никога не съм видял свързочниците в нашата дивизия да си разменят текущата температура с други поделения и да викат на това учение. Както и не съм видял кашиците да викат учение на сутрешнто бягане, макар на учение също да бягаха доста.

Ако човек иска да е сериозен и отговорен към тези неща, то тогава работа е проста - решава се каква ситуация ще се симулира, кой какви задачи трябва да изпълни в нея и как ще се отчита изпълнението на задачите - т.е. задава се предварително критерии какво ще се счита за успех и какво за провал.

Иначе опитът да се съчетае годишната (традиционна вече) среща на радиолюбителите близо до Рожен с някаква уж тренировка е смешен. Както вече дадох пример и любителите-астрономи имат подобни сбирки (даже доста по-чести, през различни сезони), но доколкото ми е известно никому още не хрумнало да твърди, че тренира за сблъсък на земята с астероид.

Ако пък ще правим наш "field day" - да го направим както трябва. Да има някаква форма на състезателен елемент, да има някаква все пак продължителност (24 часа е добре), да има правила, регламент и т.н. Тези неща в общи линии са измислени и няма много какво да се добави. Винаги и всеки може да попита който и да е колега от САЩ или Германия (германци има колкото искаш в ефира и връзката с тях е тривиална) как я правят там работата, а и БФРЛ може да се обърне за официална помощ към техните федерации.

Иначе от нещо средно между приятна среща, тренировка за действие при природни бедствия и крупни промишлени аварии, и field day не излезе нищо смислено в ефира. И други години колеги са работили изнесени от Родопите, сигурно и други години някой е споменавал температурата, а и връзките не са били по-малко - що беше необходима тази излагация с тези документи изпълнени с тежко звучащи, но лишени от смисъл високопарни фрази. Кому бяха нужни комуникации на аварийна честота с подвиквания "честота занята" и прочее демонстрации на нашенския манталитет?