Аз само да допълня, че I (in-phase) и Q(quadrature phase) сигналите представляват математически реалната и имагинерната част на един синосуидален сигнал. По принцип имагинерната част на синосуидалния сигнал представлява неговата фаза, а реалната - амплитудата и честотата му. Така, при дискретизацията на един синусоидален сигнал ние бихме загубили информацията за неговата фаза спрямо някаква точка във времето (бихме запазили само информация за неговата фаза към началото на дискредитизацията). При амлитудна и честотна модулация може да минем само с дискретитизация на I -сигнала, докато за всички фазови модулации (което на практика означава почти всички съвременни модулации използвани за пренос на данни) е необходим и Q-сигнала. Тогава защо I и Q сигналите се изпозват също и в софтуерните радиолюбителски радиа? Отговорът е, че използвайки и двата сигнала ние можем да дискредитизираме входния сигнал със самплинг рейт, който е равен на честотата му и при това да можем да го възпроизведем. В теорията на цифровото преобразуване един сигнал с честота X може да бъде възпроизведен, ако разполагаме с 2*X точки (или сампъли) от сигнала. Т.е. ако изпозлваме една звукова карта, която има честота на дискредитизация 96000 херца (или може да обработи 96000 точки на секунда), то ние можем да работим със сигнали с честота до 48000 херца. От друга страна (разбира се, ако нашата звукова карта разполага със стерео вход), използвайки I и Q сигналите съотвено за ляв и десен канал, ние ще можем да преобразуваме сигнал с честота 96000 точки на секунда или честота, равна на честотата на дискредитизация.