Най-често се употребяват суперхетеродинните приемници, не само поради сравнителната простота на реализацията им, но и поради факта, че с тях могат да се приемат много високи честоти, които иначе биха били немислими при съвременното ниво на техниката (десетки гигахерци). В общи линии принципът е много прост - имаме една (разбира се може и повече) междинна честота на която (евентуално усилена) се извършват всички демодулации. Т.е. все едно имаме радио, което работи само на 455Khz (примерно за АМ, за ФМ е около 10.7Mhz), т.е. междинночестотния усилвател и демолдулатора работят само на тази честота. Въпросът, който възниква е как могат да се покрият много повече честоти, като се използва такова "едночестотно" радио. Отговорът е математически прост, като се използва просто "умножение":
sin(x)*sin(y) = cos(x-y)/2 - cos(x+y)/2
или казано по-просто, "смесвайки" два сигнала, ние можем да получим сумата и разликата на двата сигнала. Или ако вземем например едно радио с междинна честота 455KHz и искаме да приемаме "наште" на 3764Khz, то трябва да си осигурим стабилен осцилатор с честота например 4219KHz. Смесвайки 3764Khz от антената с 4219KHz от осцилатора, ние получаваме 4219KHz-3764KHz = 455KHz (междинната честотата, на която работи нашето радио). И всичко щеше да е съвършено, стига това да беше единствената възможна честота. Огромният проблем е, че има още една честота, която би дала същия резултат и тя е 4674KHz-4219KHz = 455KHz.
Т.е. нашето "едночестотно" радио, оборудвано с със осцилатор и смесител, ще лови едновременно 3764KHz и 4674KHz. В нашия пример 4674KHz е "огледалната честота", която не ни е нужна и искаме да филтрираме. Ясно е, че единственият начин да го направим е да филтрираме огледалната честота _преди_ да попадне в смесителя, тъй като _след_ него тя вече 455KHz, точно колкото е и 3764KHz - нужната ни честота. И тук вече започват компромисите. От една страна, колкото е по-ниска междинната честота, толкова по евтино и лесно ще бъде изпълнението на всички елементи след смесителя - много по-лесно е да се направи усилвател за 100KHz отколкото за 10MHz. От друга страна пък, още по-лесно е да се направи филтър, който да "отделя" две честоти с 20MHz "отстояние", а да се направи добър такъв за 200KHz разлика в честотите граничи с постижение (филтърът трябва да се настройва заедно с осцилатора). В общи линии затова понякога се използват две междинни честоти и два осцилатора - едната е висока (10 и повече мегахерца) с настройваем осцилатор и филтър на входа на антената и втората ниска (400-500 килохерца) с фиксиран осцилатор и без филтър (тъй като вече тук няма откъде да дойде огледална междинна честота и работим само с първата междинна честота.
За да съм коректен, трябва да спомена, че на изхода на смесителя освен разликите (от моя пример) също така са и сумите, като и хармониците на двете входни честоти, но тъй като можем да приемем, че ще филтрираме достатъчно прецизно междинната честота, то можем да ги пренебрегнем поради сравнително голямото им отстояние от нея.