Що се отнася до общността, то има поне две концепции и няма смислен начин те да се разграничат.
Първата възможност е хората от общността да са си супер пичове, които просто са над тия неща. Сигурен съм, че в един или друг период всеки е минал през този етап, в който просто не иска да се забърква с хора, които са му непонятни. От това, което се чува чат-пат в ефира, както и от онова, което се пише по интернет, не е трудно човек да остане с впечатлението, че преобладаващата част от радиолюбителите са лумпени, които не заслужават вниманието му. Т.е. в тази хипотеза не, че общността не е на необходимото ниво, а просто е несъществуваща, като в нейния естествен обем са се самонастанили някакви ментално-проблематични конструкции.
Втората възможност е наистина матРяла да не струва. Като се започне от историческото наследство, където казват е имало сбивания кой какво да отмъкне от любимия му държавен клуб, после като се мине през по-новите времена, дето принципите са стрували половин минимална работна заплата за дузина, че се стигне и до наши дни, където вече ярко се наблюдава някаква изкривена реалност. В последните години се наложи тезата, че истинският радиолюбител е този, който не обсъжда много-много, че нормалния начин за решаване на проблеми е "на четири очи", че няма значение кой какви ангажименти е поел, а има значение какъв му е интереса в момента.
Т.е. при втората хипотеза може да се говори вече за един модел на "ценности", който сам по себе си да е започнал да набира популярност и да привлича последователи. Ако човек търси място, където брутализмът, интриганстването, арогантността, лъжата, предателството и далаверата са поставни в явен култ, то той може да хареса самата среда, без да е необходимо въобще да се интересува от радиохоби. Че къде другаде лесно ще се намери общност, за която да гласува за собствените си представители изглежда позорно? Или където да се обсъждат проблеми, касаещи мнозина, публично и пред всички, изглежда дебилно? Таква среда привлича определени хора в неравностойно ментално положение.
Аз все се надявам, че е вярно първото. Че мнозина просто си вярват, че "това тях не ги касае", и че те са "над тия неща". Защото това са свестни хора, просто по-пасивни по отношение на позиции, които биха им донесли нежелано негативно натоварване. С такива хора хобито ще просперира все един ден, като им дойде до гуша и решат, че не е кой-знае каква тежест да заявиш, че не си съгласен с мутациите.
Ако е вярна втората хипотези, то тогава много отдвна всичко е загубено и само непреодолимата сила на времето ще заличи метастазите. Най-вероятно барабар с целия организъм.
|