права си ... хм .... с тази гледна точка се сблъсках преди няколко дни и тогава разбрах за хора като приятеля ти, които искат всичко в личния им живот да е перфектно. те когато са ядосани, стискат зъби пред любимия човек и отиват да се карат с нещастни бабички или магазинерки.
има и нещо друго, за което си дадох сметка ... аз си позволявам да се държа по този начин, да изпитвам търпението и спокойствието на близките ми хора, защото се чуствам сигурна с и сред тях. знам, че има граници и с това си поведение "опипвам почвата". мисяля, че колкото повече те познава един човек във всичките ти състояноя, емоции, приема истерите ти, то тогава той е с ТЕБ, не с идеалната си представа за партньор.
това, че бклизките ми ме търпят такава каквато съм означава много за мен и мога само да се радвам, че ги има!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите