|
Тема |
Re: “Не исках да си го изкарам на теб…” [re: caliostro_bg] |
|
Автор |
Well__ (новак) |
|
Публикувано | 24.02.01 08:56 |
|
|
Калиостро,
Заблуда е това със себеуважението. Просто не знаеш истинското си място и това те прави неуверен в себе си . Сякаш си гладен за самочувствие. Затова си готов да вземеш дори това, което не бива - да си спестиш извинението. Това обаче е лоша услуга към самия тебе. Извинението само по себе си дава шанс за преодоляване на причината за него. Липсата му обаче означава тъпчене на нясто. И утре причината ще се повтори. И така, до без край.
Ако искаш да израстнеш , трябва да имаш силата да понесеш достойно грешките си. И да се поучиш от тях. За да не се повторят никога вече. Ето , това е израстване.
Запомни, че не е важно, че някой ще види грешките ти. Важно е , че няма да ги види повече. Ако той е умен, ще го оцени. Ако е глупак и ти се присмива - той се смее на себе си. Какво ти пука, след като го оставяш назад по пътя. Нека си се смее там. То на глупаците това им е единственото удоволствие - да се присмиват някому. Това ги дарява и със самочувствие.
|
| |
|
|
|