знаеш ли, случи ми се преди няколко дни нещо, за което се сетих, когато прочетох постинга ти.
с приятеля ми имаме много добра връзка, да не каза прекрасна. разбираме се, обичаме се, грижа ни е един за друг, аз го уважавам...надявам се той мен също. та, той е имал негативен предишен опит с жени и в момента е много внимателен и наистина иска всичко да е както трябва. и се стреми постоянно да прави усилия за да бъдат нещата наред. онзи ден чете една книжка за отношенията и ми каза - искам връзката ни да е за 6+. искам да я направим такава, да вложим от себе си.
срам ме е да ти кажа какво му отговорих, наистина. "нямам сили за такова нещо".
искам да кажа, колко пъти, под влияние на умора, стрес, работа, отрицателни емоции и какво ли още не, губим фокуса върху важните неща. и нараняваме хората които обичаме?