Ето виждате ли - значи пак стигаме до това- животът е толкова кратък, че да се вземаме толкова насериозно...- беше ми го казал баща ми- макар и не с тия думи- спри да мислиш ми казваше той- почувствай....усмихни се....това е мигът на твоето аз..макар пак не с тия думи. Подай ръка, вземи подадената ръка, ослушай се това е сърцето ти....и пак не с тия думи....Спри да се взираш....не търси кое как е направено..., радвай му се...и пак не беше с тия думи.... това беше просто неговата любов....даже незнам дали въобще някога ми го е казвал...май беше само поглед....миг преди да затвори очи...