не . не искам свобода. не искам вяра. нищо не искам. не искам вечност. не ми се говори. не ми се спори. не ми се търси път (закъде ли когато не води на никъде?) не ми се чете. не е и умора даже. не искам правила... книгата ще я потърся. а и да я намеря не зная дали ще я прочета. не зная. все пак благодаря. колкото повече четеш имам чувството че се заблуждаваш повече. не зная. и по добре. защо това, защо онова. защо да се катериш по стълбата която води до безмислието на нещата . стигаш там . и какво има ? ........... безкрай. по скоро искам да се взирам и съзерцавам съвсем , съвсем прозаични неща и предмети. прекрасно е. на крачка от лудостта и от нищото което изпълва всичко. измислени правила , общества сковаващи духа и водейки го нанякъде ........ не. не искам бяло, не искам и черно. добро и лошо. ........ скритите неща, невидими за окото и сетивата..... това са те. просто скритите неща забулени с материя обезмисляща всичко. материята - тази бариера за човешкия дух.......... на крачка от лудоста и от безкрая.......