Медитацията може да се разглежда и като нещо средно между сън и бодърстване. Изцяло спокойна, и за нищо да не мислиш. След това, полека започваш да мислиш за обекта на медитацията си. Вярно че е най-трудно да не мислиш за нищо. Това няма да го постигнеш, ако се опитваш. Не се опитвай да не мислиш, просто изчакай мислите сами да спрат да щъкат наоколо. Просто не ги подхранвай. Спомни си моменти, когато не си мислила. Има такива. Просто се отпусни. Не-мисленето все по някое време ще се появи. И ако го чакаш, няма да дойде, щото щом се появи и ще почнеш да мислиш - ето го ! и пак няма да го има. Не го чакай. То е пример за нещо много лесно, което човек сам си прави много трудно. :)) Не му мисли! Давай ! ;) Ако все пак не можеш да не мислиш, тогава мисли за нещо, ама само за него - и така става, като за начало. Да мислищ за нещо - може би е неточно. Да го съзерцаваш - е по-точно. Ама и това какво значи - да кажем така - имаш пред себе си картина и я гледаш. Или ситуация - и я наблюдаваш. Статично. Усещаш положението. Не разсъждаваш, а само гледаш. Просто зяпаш.