За мен въпросът дори не стои дали ги харесвам тези самонавивки или не. А как работи... еволюцията изобщо. И кога престават да работят, просто защото *реалният* мотив вече просто липсва. Разбира се, всякакво осъзнаване - мисловно и емоционално, идва *след* преживяването. Това е нещо основно в живота. Желанието или волята в Шопенхауеровия смисъл, винаги е нещо първично, чийто мотиви са несъзнателни, дори за нас изглждащи безцялни, но реални и силни. При хората съществува процеса и на мисловно самоосъзнаване, което разбира се предизвиква едно объркване, едни големи самозаблуди, страдание и т.н. Мен ако питаш, за да е достатъчно и истински щастлив, човек трябва да живее като животно. Това не значи, че се избягва страданието, тъй като очевидно и животни страдат и преживяват неприятни неща. Но основният "орган" на най-голямото страдание - мисълта е изключен. Но и това не е спасение, защото другите непрекъснато "генерират" с мозъците си достатъчно страдание, за да "заразят" всичко наоколо. Според мен дори нарочно е се получава така, тъй като целта на живота е еволюцията, не ние да сме щастливи. Както и целта на детето е да порастне, не да си играе безгрижно цял живот, а някой да гледа след него...
Така че... чисто еволюционно, се получава смяна на мотивите, от инстинкт и сляпа воля, към съзнателна мотивираност. Това е дълъг разбира се процес и целият човешки вид го преживява на спадове и пикове сигурно откакто съществува. И ако се замислиш - именно този преход е *целта* на човешкия род. Дали ще го разглеждаш от еволюционна или някаква реалигиозна гледна точка, фактът си остава такъв. Човекът не е нито инстинскитвно животно, нито това което можеш да наречеш истински човек. От там идва и истинското страдание в живота му (пък и това което причинява на другите). Затова е тази непресттана борба със себе си и всичко наоколо. Някакъв опит за самоосъзнаване, чрез всякакви действия (най-често негативни и детруктивни), за да изгради представата за себе си. Простата причина е в дуалността, и простия пример, че не можеш да знаеш какво е да си свободен, ако не знаеш какво е да си роб. За този процес говори и индийската култра като Кали Юга.
И при всички тези неща, човек иска да е щастлив? А откъде идва самата му силна и безцелна мотивация за подобно желание? Защо безцелна - защото за истинския човек, щастието идва от постигането на истинските му мотиви. За инстинктивния човек - щастието е самоцел. И целта е то да се реализира чрез всичко останало - пък било то наречено духовно, религиозно, любов, кариера. Просто е защо се получава така - защото инстинктивния Аз, не разбира от духовно, религиозно, любов и т.н. Той разбира единствено от това как се чувства, какво иска, и способността да преживее субективно заобикалящия го свят. Затова огромнта част от хора се лутат в какво ли не, опитвайки се да удовлетворят този инстинктивен Аз, независимо на разумно ниво откъде си мислят, че идва мотивацията им. Всъщност всичко се свежда до търсенето на преживяване. Това е истинския мотив. А в каквато и среда да живееш, преживяване все ще има. Все ще се бориш за него, или против него. Все ще се изживяваш на някакъв, или против някой. Като седнеш да говориш с някой толкова бързо си проличава той за какъв се взема, и какво преживяване търси, и как ще те възприеме на базаат на това. Защото инстинктивния човек никога не приеме другите заради това което са, а заради преживяването което му носят. И за него в това се състои щастието - да му предоставят преживяването което му се иска. За истинския човек обаче, щастието идва от нещата такива каквито са... Което е доста по-трудно, и един вид го правят по-слаб, защото той става... не без известна доза житейска ирония - зависим относно преживяванията си - поне тези насочени към външния свят. Поради това и голяма част от философиите са насочени към неговото игнориране и преходност.
Но за мен, изкоренен ли е този сляп, инстинктивен мотив, залъгването и самонавивки не могат да работят, защото те се градят на това, че пак навиват просто целанието на истинсктивния Аз за преживяване. И... имат смисъл за него, да продължи нататък - това е неговата "храна", неговият начин да бъде подлъган и продължи нататък. Но когато става въпрос за съзнателните мотиви, нещата са много, много по-сложни и си оставен наистина на себе си. Ако на нещо друго се оповаваш - книжки, философии и т.н. и т.н., то почти гарантирано, това е пак игра на инстинктивния Аз. Просто всяка философия е донякъде омърсена, непълна и разпространена на базата на хора които я използват, за да захранят инстинктивния си Аз. Човекът който Е, няма нужда да му казват каво Е. Няма нужда да му казват как да се чувства, или какво трябва да направи, за да се почувства така както иска... Според мен истинския човек е също така естествен в това което изпитва и това което преживява както и животните, но просто го прави от *своята* гледна точка, не от инстинктивната. Единствено "хибридния" човек се нуждае от всички тези игрички със скрити мотиви които се водят в момента...