Това е добре известен факт. Тъжен, но много верен за съжаление. Причината е, че в живота няма чак толкова различни, интересни и разнообразни неща. И илюзията, че човек се учи цял живот, най-вече я проповядват онези особи, които се мятат от илюзия на илюзия, и животът все им изглежда различен. Реално на съзнателните моменти са през детството до към 30 години. Тогата времето тече най-бавно, защото най-съзнателно попиваме всичко, и се опитваме да проявим себе си априори. Т.е. без границите които сме научили че има. Постепенно "поумняваме", разбирайки тези граници, и действайки спрямо тях, ежедневието става все по механично. Това е нормално, тъй като животът е дискретен - или, или. Удоволствието от ежедневието не е възможно. Каквото и да постигнеш, и то се превърне в баланс (което в крайна сметка е целта), то загубва потенциала си, като спира да действа на нервната система. Така че реално както са казали мнозина преди, човек не може да постигне щастие чрез външния свят. Най-щастливи се чувстват хората, който правят достатъчно грешки да се чувстват и нещастни. По този начин като един гладен, и те могат да се нахранят. Но баланса реално те поставя пред по-трудната позиция да създаваш удовлетвореността си сам. Ако можеш и без причина (защото тя със сигурност ще е причинена от илюзия), то ще е най-добре.