|
Тема |
Re: Научно обяснение на силата на положително мислене [re: Kinetica] |
|
Автор |
t.todorov (новак) |
|
Публикувано | 07.04.10 09:43 |
|
|
Ако съм разбрал правилно, човек който е в някаква криза да умее да види в кризата и някакъв шанс за нещо по-добро, както се казва под мотото "всяко зло за добро".
Има теория, която е застъпена от позитивната психотеапия, която аз споделям. Там основната идея е, че човек страда от способностите си, които са вложени по неподходящ начин. В психологията има основно два възгледа:че човек по природа е добър и че човек по природа е лош. Позитивните възгледи лежат върху първото схващане за човека че по природа е добър. Първо думата позитум означава-цялостен, всичко, което е дадено, съществуващото. Така например не може да има криза без тя да предизвика съответно решение. Т.е. решението е заложено в самата криза. След преодоляването се предполага, че човек се е усъвършенствал.
Така например всяка криза може да се претълкува като шанс за израстване. Всяка криза се появява за да преразпределиш способностите си че да спечелиш повече от тях.
Например: ревността е способността да обичаш, но да се държиш така че да не си обичан, тревожността е способността да се застраховаш от евентуални опасни бъдещи събития,... и т.н. Естествено да продибиеш този възглед, като свой не е толкова лесно. Понякога е невъзможно да видиш шанса в някои сериозни кризи, конфликти, трудности. Но той винаги съществува и то в самия проблем.
Според Е. Ериксон, човешкото развитие е просто преминаването през различни възрастови кризи. В зависимост от това как се използват ресурсите и как се премине през кризите се определя нормалното развитие, или абнормното. Ако определен период, със своята характерна криза не е преодолян, по-нататъшното развитие започва да зависи точно от тази непреодоляна конструктивно криза. И някак човек расте на години, а се върти около кризата в която се е препънал.
Те са няколко кризи:
1. До една година от раждането - бебето трябва да изгради базово доверие към света. Ако не успее изгражда базово недоверие.
2. 2-3г. - трябва да се развие автономност. Ако не успее се развива зависимост а чувството е срам и съмнения.
3. 4-6г. развива се инициативност. Ако не се развие се развива пасивност и чувство на вина.
4. 12-19г. качеството което трябва да се изгради е его-идентичност. Ако това не се случи, качеството което се появява е смесване на социални роли.
5. 21-40г. - интимност срещу изолация са двата възможни изхода
....
По този простичък и олекотен начин Ериксон разкрива и другата половина на кризата - шанса да бъде преодоляна.
http://www.forum.positum-bg.comРедактирано от t.todorov на 07.04.10 09:50.
|
| |
|
|
|