Склонна съм да приема идеята за "положителното мислене" като един вид вяра във съществуването на възможности.

Случвало ли ви се е да попаднете със закъснение на разрешение на някакъв ваш проблем и да осъзнаете, че това решение е било на разположение отдавна, просто е трябвало да си дадете труда да го потърсите, но не сте го били направили поради липса на вяра...или просто не сте се сетили да потърсите и там.

Т.е. склонна съм да приема положителното мислене като някаква нагласа (в "по-обобщен" план, както коментира Ноел), вяра, че възможностите на живота са винаги по-големи от очакванията ни. Може би не точно тук и сега, не точно с този човек или по този начин, но в следващия момент ще дойде нова възможност...светът е широк... "и спасение дебне отвсякъде" :-)