Благодаря за хубавите думи. Със сигурност зад тези слова стои една дисциплинирана личност.
На думи както се казва е лесно. Т.е не пренебрегвам написаното напротив,тези твоите слова, човече съм ги чела из дебелите книги за психологията на успеха и от този род и съм ги препрочитала. Казвано ми е, повтаряно ми е от сериозни хора като теб-достатъчно пъти, така че ако на среща наистина стои зряла личност досега промяната да я има.

Но ти ме накара да се замисля над миналото си и над това за влиянието на алкохола, кафето или подобните. Е аз кафе и алкохол не употребявам, но пък шоколада го хапвам в несвяст. И се замислям, че той дава много енергия, но и страшно възбужда нервната система.
Но и миналото -по точно детството ми е оставило доста следи. Разведени родители, само дете, почти нямах с кого да споделям освен с познати и непознати външни хора. На 20 години останах само с майка, която при зьадаването на въпроси от моя страна се оказва, че въпросите ми винаги са неумесни и търсят вглъбяване.
И сега се сещам, че процеса винаги се е повтарял-нужда от разговори с някого---- прекалено откриване пред всекиго, до наивност----разкриване на тайните на другите пред другите за да става по интересно-----слде това оставайки сама, вглабяване и захващане за всяка моя дума изречена неправилно ----съжаление за стореното------желание за промяна, до следващия път.
А от 10 години живея с човек, който вместо повече да говори и споделя с мен е на съвсем другия полюс. И е на принципа-"помълчи в тишината можеш да откриеш много неща" И пак се обвинявам, че аз не успявам да го разбера без думи и да му влияя да говори. Всъщност брака ни е стабилен, но ако аз не споделям, не давам нареждания, не търся отговори и не задавам въпроси-НЯМА КОЙ.
И сега накъде.