Зависи какво разбираш под "научно".Академичната наука не признава силата на позитивното мислене и смята,че даже е опасно,защото реалността не зависи от това как гледаш на нея и може доста болезнено да напомни за себе си и с това да ти донесе депресия.

Въпреки че не съм психолог, напълно се присъединявам към горното. Просто опитът ми е показал, че ударът е най-неприятен (и съответно може да отключи депресия) точно когато си мислил положително, т.е. си разчитал на добър резултат, а се е случило нещо лошо. Аз точно по тази причина съм си изработил подхода преди изпитания и по-важни събития мислено да пресъздавам в съзнанието си най-лошия възможен сценарий. Не просто си го представям, а направо мислено потъвам в него и се примирявам. След като постигна това състояние, вече нищо не може да ме събори психически, каквото и да се случи.
Иначе считам, че от положителното мислене има полза, но ако се приложи по-скоро като общ светоглед, т.е. като един преобладаващ оптимизъм по отношение на живота като цяло (а НЕ като положителни очаквания в конкретни ситуации). Според мен е невъзможно човек да е щастлив, ако е напълно лишен от оптимизъм. Но пак казвам: оптимизъм на генерално ниво и в дългосрочен план, а не във вид на наивни очаквания за конкретна ситуация.