да, напълно съм съгласна, че до много голяма степен ядосването зависи от предварителната нагласа, която си създаваме. Така е и при новосформираните връзки-в началото, в името на общото щастие, сме толерантни един към друг, но по-късно стигаме някакъв праг на търпимост, при който дори най-дребното нещо може да ни подразни. Та въпроса ми е не как да подтискаме гнева, а как да го контролираме? Когато съм ядосана, мога, най-общо казано, да реагирам по два начина-да повиша тон или да бъда иронична, в зависимост от това кой и с какво ме е ядосал. Но и в двата случая не контролирам гнева. Разбира се, мога и да си замълча, и по този начин да подтисна гнева, но това не може да става твърде често, защото в един момент нещата направо ескалират.
По принцип винаги съм си мислела, че най-голямата хитринка при контрола не гнева, е да се подходи със самоирония, защото в тези моменти рискуваме да кажем неща, за които много съжаляваме. Но дали е така, не знам:-)