Човек се отказва от нещо (като вреден навик) ако почувства компенсация отдругаде. Аз например на този принцип успешно отказах цигарите.

Но явно трябва усещането за компансация да бъде искрено, достатъчно задоволително, за да проработи механизма.

Даже си мисля, че вредния навик сам по себе си е компенсация на съществото ни за нещо друго, което ни липсва. Едва ли е толкова тривиално да осъзнаем каква е нуждата и да я задоволим. Но може би си струва човек да опитва с различни компансации...за да открие (чрез опита) кое го стимулира, удовлетворява и задържа интереса му.