"Разбирам , че си създал свой свят "
Вярвам, че всички живеем в един свят. Ако имаш предвид "гледна точка", това е вече друго нещо...
"така и не разбрах как дефинираш нормален."
Най-общо казано, без много детайли, под нормален разбирам човек, който се стреми да е част от болшинството. Човек, който изпитва страхопочитание към силата на болшинството и държи тази сила да е на негова страна. Като за това е готов да приспособи себе си (собствените си мисли даже) към тези на болшинството.
За мен силата на болшинството е илюзия. Нещата, които може да ти отнеме болшинството, със силата си не са истински твои. Твои са само нещата, които никой не може да ти отнеме. Трудно е човек да открие тези неща. Но аз смятам, че знам кои са те (за мен).
За да разбереш какво никой и нищо не може да ти отнеме е нужно да откриеш какво представлява чувството на притежание. Може би илюзия? Ако нямаш нищо значи никой не може нищо да ти вземе
"егото ти избива в слава ,което е хубаво , не си егоист към останалите "
Уверявам те, че Архимед не се е интересувал от слава. Аз се интересувам, но се опитвам да изкореня това от себе си. Интереса към слава води до въпроса "заради себе си ли се интересуваш от тези неща, или заради другите?". Постигането на последната ми мечта не включва другите като съпричастни към нея.
Считам това за коректен егоизъм: всеки да се оправя както може
Естествено тук е мястото на въпроса: ако никой не се стреми към това, към което аз, егоистично ли е от моя страна да го искам само за себе си?
Трябва да се разбере, че понятието "егоизъм" има граници на приложимост. Има неща, към които то е неприложимо. Понякога то губи смисъл.
"Но ако с теб се случи както с тях ,ти ще си отдавна умрял и няма да разбереш ,че си оставил такива следи "
Дали? На научен език: сигурен ли си, че възможността да съм жив (примерно след 1000 години) е 0% ?
Освен това, както казах и по-горе, не бих искал да ми пука за славата. Надявам се с течение на времето да ми пука все по-малко.
I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.
|