Голяма човек. Аз вкъщи си решавам задачи по математика и ги пиша с лявата ръка, за да се уча. И съм наблюдавал, че докато го правя честотата на философските прозрения (или по-скромно идеи) до които достигам се увеличава в пъти, отколкото е нормално.

То си е чисто биологичен процес - образуват се нови връзки в мозъка. Нови асоциации, нови представи. Чрез тях можеш да достигнеш до понятия, които са били недостъпни преди.

Сега зависи си от човека. На мен тези неща са ми интересни. Аз целя да достигна до по-сложни представи, по-абстрактни понятия. За мен тези неща са съществени и ценни. Много ясно, че който не го е еня не бива да се занимава.

Но просто е интересно да проучи човек възможностите на мозъка си. Да види до къде може да стигне.

Аз смятам, че в бъдеще, благодарение на виртуалната реалност съзнанието ще може да се развие до неподозирани висоти. Представи си да управляваш с мозъка си тяло, което има десетки крайници и може да се движи във всички посоки на триизмерното пространство, и да вижда едновременно на всички посоки. Може да звучи фантастично, но не мисля, че не е постижимо.

На този етап ние сме свикнали да мислим много повече двумерно, отколкото в 3 измерения. Повече си представяме предметите и местата където ходим наредени върху двумерна повърхност. Но смятам, че мозъкът има потенциал за много повече от това.

За нас сега е практически невъзможно да си представим визуално пространство с повече от 3 измерения. Но може би няма вечно да останем така ...

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.