Мен пък самотата ме направи философ. Имал съм 4 гаджета, което не считам за малко, но всичките за по малко време. По принцип през повечето време се чувствам много самотен.

Но няма да се предам, казвам си. Няма да стана безчувствен и материален. Няма да спра да търся идеалната любов, пък ако ще да умра сам. Защото си заслужава. Може вероятноста да открия това което търся да е 1 на милиард, но си заслужава.

Ако кажа тук какво направих заради едно момиче когато бях на 16 малцина биха ми повярвали сигурно. Накратко: имах гадже от Силистра, пък аз съм от Варна. Дойде лятната ваканция и аз нямах пари да замина, пък много исках да я видя. Не можах да намеря пари. И тръгнах пеш. И стигнах. 140км за 32 часа.

Разказвам това, защото повечето хора се впечатляват от самото деяние. Но за мене тогава не беше нищо. Нямам предвид, че не беше трудно. Просто беше нищожна цена която трябваше да платя за целта, която имах. Пак бих го направил. Бих тръгнал даже да бяха 500км. Просто разстоянието нямаше значение. Е, естествено ако бяха 500км сигурно нямаше да стигна (жив). Но това нямаше да ме спре да тръгна.

Който не разбира защо един човек би направил това заради някакво момиче (или момче, зависи от пола), бих го посъветвал просто да приеме, че никога през живота си не е изпитвал истинска любов.

Едно сравнение - познавам хора, които ако бяха в моята ситуация тогава (със същите чувства), по-скоро биха се самоубили от мъка, но и през ум нямаше да им мине да тръгнат пеш.

Ако някой ме пита, защо не съм махал на стоп - бях стеснително момче. Не смятах, че трябва да занимавам други хора с проблемите си.

"Когато си самотен е дразнещо да гледаш влюбени двойки които се целуват. Обаче да ги разделиш и да им правиш мръсно е толкова сладко... "

Не се дразня да гледам влюбени двойки. Просто ми става тъжно (понякога). Но никога не ми е хрумвало да ги разделям. Не ми се струва, че това е нещо хубаво.

"Много от хората, които имат гадже, мъж или жена, любов не я оценяват и не я заслужават. Те ходят с някого колкото да не са сами и да не им е скучно"

Тези отношения обикновенно са двустранни. Опитай се да го забележиш. Напълно съм уверен, че 99,9% от всички двойки (включително женените и дълговременните) не се обичат истински. Фактически, те така и така нямат това, което аз търся. Затова не им завиждам. Аз познавам истинската любов и считам това за свое съкровище.

Обикновено и двамата от една двойка са хора, които са се примирили, че няма да срещнат идеалната любов и са направили компромис със себе си. Те даже са променили самата си концепция за любов в нещо от сорта на "Да обичаш означава да правиш компромиси". Това не е истинска любов за мен. Любовта е по-скоро детска мечта - чиста, идеална и подарявана безвъзмездно.

Ето това е, за което си мисля, че си заслужава да чакаш цял живот, пък даже и да не го получиш. Но мисля, че възможността да го получиш не е нулева, пък даже да е много малка. Аз го имах за малко поне

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите