Явно си понапатил , поразочаровал си се, но той кой ли не е. Разликата между успелия и вечно недоволния човек е, че първият се справя и надраства болките и разочарованията си.
По-лесно е да хвърляш тор в чуждата градина вместо да изринеш
собствения си обор. Но това, както е видно от "дереджето", на което си (и не само ти), не помага. Колко хора биха били щастливи да живеят в обор? Колко са тези, които ще търпят да ги засипваш с "боклук", без да охладнеят и озвереят? Не е лесно човек да се научи да събира разделно собствения си душевен боклук, без да го изсипва безразборно наоколо, но тогава в живота се появяват и свестните хора. И един на петима да го направи, пак е добре. Прасето не оценява кладенчовата вода, но Човека на цветния аромат е склонен да отвърне с букет и топлина. Но за това ще трябва да поработиш и това, че споделяш тук - това все пак е специализиран форум - може би е крачка към твоята подредена цветна градина.
Ако всички мислят така, както ти в момента, цялата ни държава наистина на обор ще заприлича, а останалите да - ще бягат другаде да се спасяват. Но така или иначе инвестицията в себе си и положеното старание (образование, трудолюбие, кадърност, коректност) се ценят както навън, така и тук вече. Да, трябва човек да стисне зъби и да изтърпи някой лишения и разочарования, докато дойде моментът да бере плодовете, но докато не разоре и посади нещо няма на какво да се надява; в обор и плевел трудно вирее. Такъв е животът, не е лесно. Your choice! Желая ти успех!
|