Напротив, много добре знам как и с кого да се държа, бързо се адаптирам, но, когато не изпитвам респект към някой, не ми пука особено много за него, дори не ми пука дали ще се разсърди, ако си позволя ирония и/или сарказъм. Някой ще каже-ми къде е проблема?! Проблема е там, че коя съм аз да си позволявам подобно поведение, ако искам да отпиша някой от списъка на познатите си, не е небходимо преди това да го обиждам и да се заяждам с него...просто го отсвирвам и толкова.......да, ама не мога!

Себе си също доста иронизирам и то при всеки неуспех-вероятно това е защитна реакция, иначе щях да обвинявам царя, световната криза, извънземните и какво ли още не за собсвените си грешки и в края на краищата щях да изпадна в депресия като някои мои познати-да занемаря външността си, интересите си, да съм все намусена....и сърдита на целия свят, а аз не мога и не искам да си го позволя:-)