Относно нагоните и ограничаването им, най-известното име което се свързва с това е на Фройд. Това което ги ограничава, той нарича Супер-Аз или Свръх-Его. Преди са си го обяснявали с моралът и наложените норми. И както виждаме от времето в което живеем, обобщено може да се каже, че наистина е така. Ако човек остане без норми и ограничения, нагонът му взима връх. Формирането на друга инстанция в мисленето която да го ограничава или замества, е май рядък процес. Пример може да бъде, че удовлетворяването на сексуалния нагон с когото и да е, не ти носи просто удоволствие. Но ти явно гледаш от друга гледна точка, след като казваш, че напротив, ти се лишаваш от удоволствие :). Така че може би имаш други мотиви - болести по-полов път примерно... Но не виждам как те няма да са свързани или с получаването на по-голямо удоволствие, или избягването на нещо лошо което не искаш да ти се случи, като по-този начин намираш по-голямо удоволствие, то да не се случи. Разбриа се не изключвам и вероятността просто да говориш ей така, принципно и наистина да не се замисляш лично за теб как стои въпросът. Много принципни неща понякога обаче, нямат нищо общо с реалността. Принципно е хубаво да съществуват неща като разбирателство, любов, семейни и обществени ценности, но когато тръгнеш да разгледаш защо наистина тези неща са стигнали до това дередже, разбираш колко съвсем различни доводи подтикват и мотивират хората.

Може би не си запозната, но някои духовни учения практикуват агресия и арогантност към ученика. За да смажат егото му и като по този начин се разбере, дали той може да издържи по-нататък и може да изчисти съзнанието си от егоистични подтици. Това разбира се е в началото. По-масовите учения разбира се се опитват да провокират мир, разбирателство и любов към хората. Те се възприемат по-добре, защото хранят егото с неща които на него му се иска да цени, да са част от животът му. Но това не значи, че последователите му наистина ще го направят. Докато в първия случай, нещата или се получават или не. Той провокира, поставя на изпитание човекът и истинските му доводи. Така че, няма нещо което съществува в животът ни и то да е изцяло добро, или изцяло лошо. Зависи от това как и с каква цел се ползва. Егоизъмът също не е лошо нещо. Защо пък да не трябва да действаме според това което наистина ни носи удоволстие? Въпросът е как сме устроени и кои неща ни носят удоволствие.