Аспарух,
Поколебах се дали да ти отговоря, защото това, което ще напиша може да ти прозвучи обидно. Не това е целта ми. Благодарен съм ти, че се опитваш да помогнеш, но се опасявам, че стреляш с ракети по врабчета с всички произитичащи от това поражения.
Та, пиша това само заради тези, които също ще прочетат твоя пост.
Карам подред по него.
1. „Започни с двуседмична прочистваща плодово-билкова диета”.
Двуседмична диета (освен ако не е пълен глад) няма почти никакъв ефект върху какавото и да било. Ефектът на диетите се базира на тяхната дълготрайност и балансираност. Този съвет е еднакво полезен със съвета „Живей здравословно!” (на повърхността смислен, но напълно неприложим сам по себе си).
2. „Трябва да се отделиш и изолираш от всички познати около теб вкл. и семейството”.
Съжалявам, че ще го кажа, но това е пълна глупост. Може би има някакаво приложение при наркомани в много напреднал стадий, но за моя случай и подобните на него ... извинявай.
Семейството е най-важното, което човек има. Не работата, не колите, къщите, парите и т.н.. Не дори самия себе си, защото с редки изключения на някои гении, човек живеещ само със себе си е абсолютно безполезен. Не казвам, че човек не трябва да се стреми да получи удоволствие от живота (в крайна сметка, това като че ли е единствения му смисъл), но върховното удоволствие е да живееш със семейството си и за него. Аз съм женен от 20 години. С жена ми живеем заедно от 24, 8 от които работехме заедно. За мен и досега няма по приятна компания от нейната, независимо от останалите хора, с които се събираме. До преди година-две бяхме винаги и навсякъде в пакет с двете деца и кучето. Хората ни знаеха така и ако се случеше да сме в непълен състав веднага започваха да питат защо. Сега нещата се променят, защото кучето го няма, а децата са доста големи, но това е нормално.
Ако го нямаше семейството ми със сигурност нямаше да пиша тези редове, защото щях да си почивам на метър и осемдесет под тревата 
3. „Историческа” (по скоро етнографска) литература чета от години. Имам над 150 книги по темата и продължавам да си купувам почти всяка седмица. Това е приятно занимание, но с почти нищо не подобрява и не влошава душевното спокойствие. По-скоро е обратното, когато съм добре ми се чете, когато съм депресиран, това е последното, което ми се прави.
4. „Проблемът не е соматичен ...”
Грубо казано, освен порезните рани, всичко останало е психо-соматично. Организмът и психиката са като скачени съдове – не можеш да движиш единия без да влияеш на другия. В моя случай обаче, потвърдено от 4 психиатри и един психоналитик и поне 15 различни статии по въпроса от специалисти в областта проблемът е по-скоро соматичен – баланс на хормони, синтез-разграждане на серотонин и т.н. Ако щеш, дори това, че без да променям принципите си, отношението към света и начина си на живот, само вследствие на хапчета възстанових нормалните си реакции към окръжаващата ме действителност. Само два малки примера: Миналата година бих могъл да убия тийнеджъра, който издраска с грозните си графити току-що скъпо ремонтирания подлез. Едва се сдържах да не залепя плесница на 13-15 годишни момичета, които рано сутрин се разхождаха щастливо гушнали двулитрова Каменица, час по час отпивайки от нея. Сега съвсем трезво оценявам, че колкото и да не ми харесва, такива неща съществуват и ще съществуват, че със шамари аз няма да ги оправя и, че в края на краищата те не са най- важното. А най-важното е, че не просто го разбирам, а наистина не се дразня.
Последно – поради объркване в графика ми пропуснах да си взимам 16-инката ривотрил през ден и сега я взимам през два. Никакви странични ефекти и мисля, че след най-много две седмици ще му дръпна шалтера.
|