Аз лично съм уморена от двуличието около мен. Как да реша верно задача, като ми дават лъжливи изходни данни?! Ама, казват ми някои, то там е мурафетът - да се научиш да разгадаваш кое е лъжа и кое не. Защо, хора? Защо трябва да се хаби ресурс за това?

Свикнахме с двуличието. Моето поколение дори се гордее, че оцеля през соц-а с двуличие. Мислиш едно, говориш друго, а често вършиш трето...
.................
Червенорозке, моето мнение е, че трябва да му кажеш. Само на пръв поглед прямотата изглежда трудно занятие.
Направете му подарък - бъдете откровени с него така, както никога досега не сте били. Кажете му колко го обичате, колко малко ви остава да бъдете заедно и направете съвместно план как да оползотварите най-добре ценните дни до края. Знам колко е трудно да преглъщаш сълзите си в този разговор, преживях го преди време...

"И сега дотяга с въпросите си,излиза малко...". Кажете му - скоро няма да можеш да излизаш, а ни се иска да отидем заедно еди къде си (тук измислете къде би му се е ходило на него самия, но е отлагал; може би пък има място, където ще му е интересно, но той дори не знае, че съществува), направете си снимки там, най-хубавата сложете в рамка (не е нужно да е скъпа, може просто от цветен картон) и я поставете на библиотека или шкаф, край който той минава често денем...

Не гледайте една вечер телевизия, а го подканете да ви разкаже нещо от минало време, но за да избегнете за 1753 път да чуете познат спомен, насочвайте го с въпроси към нещо, което не е говорил досега - така хем ще ви бъде по-забавно, хем пък ще събудите затрурани с прах спомени и ще му дадете "материал" за какво да си мисли, докато е сам денем.

Може ли още да пише, как е с очите? Снабдете го с бели листи и молив и го помолете да нарисува и попълни докъдето си спомня родословното ви дърво; в по-свободни вечери вижте докъде е стигнал и му помогнете да го направи по-пригледно, ако има нужда... Без да знае (за да е естествен) запишете го на касетофон (имате и навярно нещо прашясва, нали) докато той ви обяснява как е разклонено дървото и за кого от рода какво знае. Сега навярно ви дразни със старческото си мърморене, но когато си отиде, с всеки изминал ден ще ви става все по-мил и ще можете да пускате записа един ден и на вашите внуци... Тогава ще сте минали с една крачка напред на освободеното място на опашката пред св. Петър и ще гледате с малко по-други очи света. Вдигнете рисунката с родословното дърво при другите семейни документи, защото и вие един ден ще го попълните на свой ред.

Извини ме, мила, ако тонът ми ти се е сторил менторски.
Просто - горе сърцето!