Ами, наистина, само може да се гадае за реакцията му... пък, ако и - както казваш - има склонност да капризничи, много вероятно е това да се засили с настъпването на болестта, затова е добре да заемете още от сега много открита позиция в комуникацията си с него и да не го оставяте "да ви се качва на главите" - естествено, това не означава да го оставите да умре от глад в самота и мизерия, без да сте минавали с месеци да го видите, но е добре да се поставят ясни граници на това "какво може и какво не може" в отношенията ви - колкото по-открити, директни и коректни са те, толкова по-малко място за манипулация остава и от двете страни...
Мисля, че е по-разумно - все пак - да му кажете, за да се подготви и той сам психически за обездвижването - това не се преживява лесно, особено ако си водил активен живот преди това - така ще му дадете и възможност да направи нещо важно за себе си, което няма да може да направи после (някаква екскурзия или пък изкачване на Черни връх, примерно, което винаги е искал да направи, но е отлагал). Но - пак казвам - вие по-добре го познавате и по-добре може да прецените как и ДАЛИ ИЗОБЩО да го направите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите