Sorry, че съм обобщил прекомерно и съм говорил като че ли за малко по-друг случай. Все пак съвета за фантазиите остава, исках да наблегна на това, че когато загубим удовлетворителното присъствие на някой скъп на нас човек, сме склонни да го заместваме с представи за него, които макар да ни носят някакво удовлетворение, са вредни, защото поддържат жив болката от раздяла, несподеленост, неиспълненост на очакването и т.н.

> Предполагам проблемът идва от там, че нещата м-у нас останаха
> недовършени..
> (...)
> Точно това искам да постигна, да повярвам, че ме е зарязал защото не му
> пука, и да съм в мир със ситуацията. Защото не мога да продължавам да
> живея с въпроси от сорта, "дали, ами ако" и т/н. Тези са въпросите които
> държат ситуацията незавършена за мен и не и позволяват да остане в
> миналото.


Няма защо изрично да се стараеш да повярваш, че не му е пукало; просто си дай сметка, че и да му пука и да не му пука, ти сега трябва да водиш възможно най-удовлетворителния живот, в който да се гружиш за себе си, доброто си настроение и самочувствието. Защото в тази "недовършена" ситуация все пак има нещо съвсем сигурно: и да му пука и да не му пука, и да те потърси пак и да не те потърси, при всички случаи ще спечелиш повече неговото и на всички други уважение и харесване, ако бодро си продължиш напред и се правиш все едно всичко в личния и емоционалния живот ти е супер. Това "правене" е една проста, но много ефективна техника, ако го упражняваш често, накрая ще се слееш с ролята, наистина се получава.
По друг начин казано: колкото и да го обичаш (като уникално човешко....и т.н.) ти не си длъжна да пазиш представата за него непокътната в центъра на вниманието си, не извършваш предателство към чувствата си ако се опиташ да отстраниш този заместител (представата).

Също така е добре да си изясниш, можеш дори да си ги напишеш на лист за себе си, тези качества у него, които те карат (са те карали) да го обичаш. Така по-лесно ще осъзнаеш, че неговта уникалност всъщност се състои от неща, които, взети по отделно, са характерни в различна степен и за други хора. По този начин ще редуцираш ореолът на безкрайност, в който ти се явява уникалният обект на не-до-споделена обич.

И накрая две думи за обичането като "уникално човешко същество":
Преди всички други, като уникално човешко същество трябва да обичаш себе си, а това означава достатъчно да се уважаваш и да не влагаш чак такива дълбоки чувства другаде. Просто си остани отворена към всякакво общуване и не оставяй у околните впечатлението, че има нещо по-заслужаващо обич от самата теб.