Много време(тези два дни от когато ти постна- сори за бавния отговор, Рей) ми беше нужно за да измисля къде опитите ми да правя точно това което ме съветваш са се дънели.
Защото ти каза точно тия работи които и аз съм казвал на няколкото отдали ми се случая да окуража някой. Сега осъзнавам, че ми е било лесно да кажа тва- онова, обаче сега да го реализирам за себе си ми излиза сложно.
Така или иначе ти ми отвори очите напомняйки ми, че за да постигам нещо трябва да го правя по моя си начин(не конкретно моя- а за всеки човек по неговия си) и непременно с кеф. Сега искам да понасоча темата в друга посока- Как тогава да контролирам(това въобще не е точната дума... манипулирам звучи по-страшно, но е по-точна) чувствата, емоциите, подсъзнанието си така, че да ми е кеф...след като следствие е не само продуктивността ми а и моментното отношение към другите, способността за взимане на решения.
Голяма е дилемата дали е страшно човек да губи тъй наречените му човешки черти- тоест дали настроението да му влияе на гореизброените 3 неща. Моята химера за такава изолирана от външния свят концентрация (която както казваш има своето реално изображение в Мария Кюри) е сравнявана с хладината на робот и тяхната не удошевеност, а... абе сметачество.
Когато съм разказвал на познати за мечтата ми в дадени моменти просто да изклювам влиянието на настроение, чувства, емоции(или пък да ги сведа в някое временно подходящо състояние) пък са наричали това зомбиране.
Е тъй, като аз съм взел решението за себе си особено пък по време на сесия- хора дайте идея как да не се отчайвам, как да не се възгордявам, как да не се развълнуввам, как да не заспивам (Пропуснах ли нещо) независимо от тва кво ми е било и кво става покрай мен.

Сега като гледам това което написах май не е много свързано с това което ти ме посъветва... Тръгвайки да пиша това, аз бях с ясната идея, че това което не ми достига да "направя нещата които правя да са ми приятни " (цитат с елементи на преразказ) са именно тези неща които ме карат всяка сутрин да съм в различно настроение в което не знам доколко ще ми е приятно да мисля насочено. И тъй като туширането на това разнообразие от случки не е предмет на психологията, за това и питам- как да туширам/игнорирам следствията в чувствата/емоциите/настроението ми породени от тия "случки".