'Ми... вероятно звучи като отрязък от "Полет над кукувиче гнездо"... де да беше умело забъркана приумица. Ей, така,... да седна и да си нижа небивалици... като досадителен и опиянен от себе си графоман, а другите да четат и да ме потупват по рамото. Да, ама не. Просто... понякога съм толкова яростна, толкова чудовищна, така неприсъща, че единствения начин да се успокоя, е да седна пред монитора и да си трополя по клавиатурата.
Не мога да се справя с моралната страна на целия този терор! Хуманно ли е да я натикам в лудница, дори условията да са поносими (както описа Патила)??? Съвест (или пък излишна глупост)! :(( Как ще й се отрази една такава неочаквана смяна на чисто механичния й (вече) начин на живот, на обстановката- аз няма да съм около нея, пердетата няма да напомнят за майка й... Наскоро си купих диван и пребоядисах стените. Това съвсем я (п)обърка. По цял ден снове из коридора и си мисли, че се намира в почивна станция. Най- странното(за мен) е, че е абсурдно да й проблесне коя съм, че се е потопила в спомените си от детството и не може да се откопчи от тях(иска да й пея песента за "Хубавата Джи-джи"), а в същото време не спира да повтаря, че е на 81 и че е редно да се отнасям с нужното уважение. Освен това непрекъснато дебне с трескав и мнителен поглед, да не би случайно да се досетя къде си е скрила парите. Помни всичките си скривалища. Удивително е как... мозъкът й работи избирателно. :-/ Ще я удошаааааа!