Прощавай...пропуснах да ти кажа с какво се занимавам , и какви варианти съм измислил да се справя с положението.Аз съм на 28 год. от Бургас.Имам бутик за дамски дрехи.По принцип това с което се занимавам не ме ангажира кой знае колко но когато трябва да свърша нещо и да отсъствам от вкъщи викам една жена която е и нейна приателка да е гледа срещу съответното заплащане.Когато искам да изляза да се разтоваря също е викам жената.Някаде по горе прочетох че си намерила жена която да се грижи за баба ти.Незнам какво работиш или може би учиш но ако тази жена е викаш всеки ден и даваш по 8 лв. на ден това на месец са 240 лв.Каквото и помощ(материална) да имаш мисля че е по добре да се възползваш от услугите на гледачка само когато ти се насабере много и искаш да си починеш(но това е мое мнение неискам да се натрапвам).
Преди известно време докато и правех сутришната попара дойде един мой приятел на гости да се видим преди да отиде да вдига щангите си ;))Помоли ме да му дам някакъв съд в който да си разтвори протеина.Както и да е замина си той но си беше забравил протеина.Реших да го опитам и аз да вида какво толкова му пият на тоя прах.Установих че има много приатен сладък вкус и реших да сложа от него в попарата на баба ми вместо да и слагам захар.След 6-7 попара да е видиш какви неща прави само ;)))Стана по силна от мен не се спира ходи напред назад иска да изразходва енергията и много буйства.Направо се уплаших.Неможех да разбера в 1-вия момент откаде идва тази сила и тази енергия.Докато разбера накрая че е от протеина...в къщи есе едно бях пуснал 10 тазманийски дявола можеш да си представиш какво беше.Както и да е спрях го след това а и нямаше как.
Напоследък вече гледам че започва да идва малко по малко на себе си.Консултирах се с лекар в тази насока който ми каза че тези временни проблясъци идват при болните от Алцхаймер известно време преди да си отидат завинаги.Да ти кажа винаги някъде дълбоко в мен когато ме ядосва бабето съм искал да е няма на този свят за да не се тормозя с нея.Но когато лекаря ми каза това че е възможно да си отива...се разплаках.Установих че съм свикнал вече с нея.Чувствам е като че все едно ми е дете.Не че държанието и не е такова... но все пак това ми е баба.Инстинкта на родител ме кара да се грижа за нея.Немога да и се сърдя за това което прави понеже тя не го осъзнава.Точно като при децата.Иначе когато и се карам разбира че е направила нещо но за момента след което не помни.Така че извода за мен от цялата тази какафония е че по принцип аз гледам едно малко дете а на практика гледам възрастна жена.
Търпение както казваш ще добавя само и да сме здрави...всичко останало е компромис.

Best Regards: Niki

Vsqko dobro za po golqmo zlo