Ох, за белите петна.
Чакай първо да ти кажа - всичко, което написах за общественото достояние, което е условно като обозначение, е почерпано от личен опит. И не е вярно, че се дължи на нежелание за комуникация. Дължи се на страх. Страх от споделяне.
Ох, не мога да звуча сериозно, но пречупих въпроса ти през собствената си призма. Що се отнася до баналните "бели петна". Неминуемо е. Не могат да се избегнат. Колкото повече време минава, колкото повече емоции събираш, колкото повече информация те залива, накрая се оказва, че цели години от собствения си живот можеш да определиш само с една дума. И то независимо от това, че годините са били безкрайни като усещане за онова време. Имаше и някаква притча за това. Един младеж попитал някакъв мъдрец как да събере цялата мъдрост на този свят как да я предаде. Отговорът бил - трябва да прочетеш ужасно много книги. И след като това се случи, ще стана ли мъдър, попитал отново младежът. Не, бил отговорът. Мъдър ще станеш, когато успееш да събереш цялото това знание само в едно изречение.
Така че, вероятно натам вървиш. Всичко останало е литература. А може ли един контра въпрос?