Ох, никак не обичам да отговарям телеграфно и точка по точка, извини ме. Но в случая така ще ми е по-лесно вместо да обяснявам всяко отговор на кое е...

А ти замисляла ли си се, че има и такива хора, които от страх да не споделят нещо с близките си го правят обществено достояние. Не ми е хрумвало, защото "такова животно нема", така мисля. Ако те е страх да кажеш нещо даже на своите, ще си заключиш устата изобщо. А че някои правят личните си дела обществено достояние, без да са известни те на най-близките им, е съвсем друго и хич не е от страх, ами от липса на отношение и от нежелание за комуникация.

Или пък неосъзнавайки какво и как показват от себе си, избиват всичко върху друг, другите, тях... Зависи ли едното от другото? Нараняването на друг човек не е обусловено от показване или непоказване на личността, а просто може да се случи. Естествено - всеки може да нарани друг без да осъзнае това. Връзка с моята тема има ли? Ако да, обясни ми.

Но действително има хора, които са склонни да се раздадат навсякъде другаде, но не и там, накъдето ги "влече сърцето". И това може би е страх от споделяне. Може и да е слабост. Може да е всичко на света, всъщност.
Тук продължавам да мисля, че не си разбрала въпроса ми, но посоката ми харесва! Само че нека някой друг заговори, защото аз пак недоразбирам една част... може би си неточна в изказа или мислиш бързо:-)) - "склонен да се раздаде" аз го приемам буквално - да прави всичко за другите, но за своите да мисли, че е излишно да се престарава. Това обаче пък не изключва да споделя с тях.

Доста често се улавям, аз лично, че съм по-добра в изказа, ако слушателят отсреща е неангажиран. Без това да е изливане ей така. Просто е прекалено лично, а той е идеално "кошче"... идеалният "чужд". Добре де, това е така. Пак става дума за страх. Да не кажеш на близките, защото неразбирането им би те ранило. Да кажеш на чужд, защото нямаш отношение към него; неразбирайки, чуждият е оправдан - той е чужд, затова така, няма как да те нарани.


Виж сега... убедена ли си, че разбираш за какво питам? Споделянето (или страха от него) определено си има място тук, но не ми беше основната мисъл това, а загубата на спомени. Точно за "белите петна" питам. Аз ги имам именно в това, което не съм споделила и не мога да не забележа връзката. Искам да знам така ли се случва изобщо или при мен е случайно.

- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.