А ти замисляла ли си се, че има и такива хора, които от страх да не споделят нещо с близките си го правят обществено достояние. Или пък неосъзнавайки какво и как показват от себе си, избиват всичко върху друг, другите, тях... Само да не стане конфликтно тук, ако някой реши да съотнесе последното ми изречение към бурите в тоя клуб.
Но действително има хора, които са склонни да се раздадат навсякъде другаде, но не и там, накъдето ги "влече сърцето". И това може би е страх от споделяне. Може и да е слабост. Може да е всичко на света, всъщност.
Доста често се улавям, аз лично, че съм по-добра в изказа, ако слушателят отсреща е неангажиран. Без това да е изливане ей така. Просто е прекалено лично, а той е идеално "кошче"... идеалният "чужд". И трябва да ти кажа, извън темата, че "идеалният чужд" често става най-близкия... Докато се слеят. И докато няма значение. Иначе за "белите петна", ами... случва се. Но ти не питаш за тях. Няма спомени тогава, когато не знаеш колко си била там, в това, което преживяваш и след това се колебаеш, аджеба, там ли бях... Или не.
Нещо от сорта. Постингът няма претенции за представително изследване и не почива на богата емпирична извадка.