|
|
| Тема |
 Липса на спомени. |
|
| Автор |
Бeзcъннa (distance) |
|
| Публикувано | 13.02.02 17:07 |
|
|
|
Винаги съм знаела, че трябва да упражнявам знанията си, да говоря (например) учените езици, за да не ги загубя; знам че с всичко е така - ако остане непрактикувано, едно знание избледнява. Но има и друго, което някак нашето съзнание изтрива... Спомени. Те бледнеят, ако няма с кого да ги споделим. Дали и при вас е така? Замисляли ли сте се колко от преживяното е просто отбелязано в "базата данни" без подробности, без намек дори за тогавашната емоция, само като сух факт - нещо някога се е случило. Но не сте казали на никого за това, не сте преживели отново емоциите, разказвайки го, не сте погледнали с очите на друг човек на нещата... и споменът се загубва, изчезва. Сякаш дали нещо ще остане като важно у нас, зависи в голяма степен от споделянето му с друг. Как мислите?
- - - -
Не се страхувай да се бавиш, страхувай се да спреш.
| |
| |
| 
|
|
