Добро утро, Коприна.
Тази тема да не би да има нещо общо с клуб "Любов"?
Тъй като много обичам и аз да дървенофилософтсвам се хващам за ей това ти изречение:
Садизъм в духовен аспект е да направиш от другия свой обект като в същото време го убеждаваш, че той не представлява ценност за теб.

Ето аз как ги възприемам нещата. Прави ли ти впечатление, особено напоследък, че хората никак не са склонни да разкриват, че не са способни сами да се оправят? И това на какво се дължи? Ами на елементарното им (даже болезнено понякога) усещане за собствено достойнство. Когато се опитваш да извлечеш нещо от някого и криеш удовлетворението си от това, което той прави за теб (съзнателно или не толкова) има според мен няколко елементарни отговора: първо панически се опитваш да скриеш някакъв свой комплекс, който същевременно е и твое слабо място, а ти не искаш да разкриваш слабите си места пред другите. Да не говорим, че може да ти е комплекс другите да разберат, че имаш комплекси. Лоша ситуация, защото тогава въпросния човек дори не може да бъде обвиняван, много вероятно е и въобще да не осъзнава, че е садист. Нещата някакси изглеждат променяеми в подобна ситуация.

Имам един познат, който е абсолютен садист от втори тип - той изключително силно вярва в себе си, на моменти неговото самоиздигане в очите стига дотам, че той самия е мерило за всичко и за всички, нещо като субекта с най-обективното мислене, което е възможно да съществува. Въпросния като види поведение или мислене у някого(особено ако е жена), което се отклонява от неговото (божествено) усещане за обективност, по най-брутален начин започва да напада човека под формата на шега, но го прави без мярка и направо другия може да изпадне, е така за няма нищо, в истерия или нещо повече. Вписвам го този човек в ролята на садист, защото тези методи ги прилага дори спрямо жената, която наистина обича (личи си, познавам го от дълго време) в момента, и към приятел(к)ите, които му помагат в немалкото каши които е забърквал къде ли не. Ще се спра още малко на него, защото е много интересен този човек - не знам какво му е привличането, но трябва да ти кажа, че колкото жени са му лазили в краката, тресящи се от несподелена обич, ако им кажа броя - сигурно няма да ми повярваш. И моите наблюдения показват, че именно бруталния му на моменти садизъм буквално ги прави луди - привлича ги като мухи на мед. Но тук май вече излизам от темата и навлизам по-дълбоко в проблема мъжка-женска психика. Важното е, че той знае, че това му поведение се котира прекрасно - печели му момичета и го издига в очите на приятелите му и той няма начин да го промени, защото му харесва.
Има и други поводи - например, когато наистина мразиш някого, но по най-долен начин - искаш да го унизиш и така нататък, а явно знаеш, че въпросния човек има нужда от твойто поощрение. Този случай не търпи коментар, защото е плод по-скоро на гаден характер, отколкото на някаква дълбоко психична настройка.
Сещам се и за още един случай - когато садиста е ама наистина разпаднал се и се опитва да прогони опитващите се да му помогнат, явно обезличавайки направеното от тях. Това е тежък случай, но ми се струва, че в конкретната ситуация нямаш предвид подобна ситуация.

Въобще в този ред на мисли мога още доста да продължа, но ако конкретния случай (зад който почти съм убеден, че не стоят измислени лица и събития) не се вписва в описаните - казвай, дай малко уточнения, имам вариант Б с други предположения и тълкувания на твоята тема.

Елементарно, драги ми Уотсън!

Редактирано от jj на 14.01.02 01:21.