Защитата е да не се предизвиква болката в душата му, за да не си я излее на нас. Тук може да кажем че има подобие между рушаща се сграда и рушащия му се вътрешен свят. Не стойте под отломките, един вид. Най-добре да не се стига до там. А който има невниманието да руши чужди светове, ще си носи последиците. Да е мислил, когато е помагал за изграждането им, а иначе - има интелигентни методи за оправяне - една сграда си има функции. Човека се ползва от благата на сградата. Ако ще я рушим, взимайки си своя дял от нея, трябва да помислим за човека - да му помогнем да подмени нашите тухли с други. Един вид, хуманизъм към него. Ако го заслужава де :)

Всичко в поведението на човека се подтиква от мотиви. Умението ни да мотивираме хората е ключа към поведението им. Поведението на садиста може да се насочва с мотивиране в желана от нас посока. Всичко е въпрос на тактика. Силовия метод носи много рискове. Разбира се че имам предвид силов метод без физическа разправа. Силовия метод създава врагове. Враговете са като дупки в пода - никога не си сигурен няма ли да пропаднеш някъде. Затова не си ги създавайте. Оставайки невидими за врага си, вие не сте сред житейските му цели и може да сте спокойни. Но насочвайки енергията му в друга посока, често се налага да му предложите друга жертва или алтернатива ... и е по-добре тя да се окаже или майстора му, или подходяща за него. Иначе пак при вас ще се върне...

*