Че сме татикати, такива сме ... една малка част от нас, ама достатъчно, за да си разказваме игрите още много лета май ... и на мен ми предстои да реша - тук или навън да живея ... Не искам да напускам родината си. Никак. Но ме гонят ... със силата на логиката ме гонят оттук. Навярно ще остана ... незнам, но няма да се дам. Може би трябва да престанем да напускаме кораба, а да го превземем и управляваме ... но май е вече късно. Умовете и сърцата ни напуснаха страната. Останаха лигите ... циганска работа направихме ... държавата си ликвидирахме. Надежда на новото поколение да възложим - ама не това, дето се лигави край Мишо шамара... и то взело - дало ... а може и да порастне , знам ли ...
А може би сме свестни хора тук, но ... заплатата като е ниска, как да ни се работи ?!? Но много не стават и при висока заплата, виждал съм ... светът тук е пълен с нетърпеливи и глупави хора.