Едно е да не ти пука, друго - да нямаш голям избор. Мисля, че хората знаят, че не им се предлага истински избор. Иначе всички сме много зле, и последното, което бих си позволил е ако има шанс нещата да се оправят, да го пропилея. Но когато ми е ясно, че трябва да избирам между колене и бесене ... нормално е да не ми пука как ще мра. Защото не искам да мра, но не ме питат ... това е. Май народа не е толкова тъп, за колкото го мислех ... но защо тогава е толкова сънлив ?! Може би не е лесно да покажеш сила и че си жив, когато си изтощен до границата да умреш. Може би апатията е всъщност предсмъртна. Агонията беше по време на сините атаки. Видя се че и от тях полза никаква... познавам хора, които не могат да правят друго, освен да се борят за насъщния всеки ден до изтощение. Как да променят те съдбата си ? Възможно ли е ?