На мен пък нещо не ми се връзва в тая мисъл... Нали някой някого мразел? Защо да го боли, ако загуби врага? По-скоро май има гняв заради загубата на мишената. "Да загуби врага си" не значи ли или онзи да умре, или да замине много надалеч, или просто да се сдобрят? Ако е налице пристрастеност към машинации, да има постоянна битка, противопоставяне, действие - как да е. Но ако другата страна не "хваща томахавката", каква битка ще е това? Да боли от загубата на враг ми се струва възможно само ако войната, противопоставянето са спорт, страст някаква вече. Аха! Сигурно това е идеалната омраза, в чист вид? Да мразиш заради тръпката? Май така става - единият мрази, напада, опитва да нарани, да въздейства по някакъв начин на "врага", а "врагът" не реагира, не се вълнува, че някой си прави някакви напъни да му повлияе... оттам на тоя, който мрази, му става още по-зле, защото вижда "врага" като недосегаем и вероятно си казва "Кой?! Ти ли бе? На мене? Я да те видя сега!" - и почва поредната атака с още повече настървеност.

Ох, никак не искам да изглежда като че споря с теб... обаче по този повод: А това, което наричаме омраза когато някой просто ни е неприятен е съвсем друго... обединяваме с тази дума различни чувства - злоба, завист, болка, презрение, обида... Значи - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. А презрението не е ли с най-честа проява безразличие? Не че абсолютното безразличие не може да наранява, но липсата на отношение пък не ми прилича на омраза.

Представяш ли си колко време, мислене и кой знае още какво губи мразещият? Виждала съм много грозни сцени и всеки път се усещам, че гледам съжалително нападателя...

Извинявай, че стана толкова дълго, само опитвам да си изясня тоя вид отношение.

- - - -
В купената от теб книга твоя е само хартията.