И на мен ми се искаше да го изясня... онази абсолютна омраза създава един вид връзка между хората, много силна при това. Не съм съгласна с това за мишената, понеже то предполага неравностойност на противниците. Но тук наистина навлизам в твърде много абстракности, а въпросът ти е съвсем конкретен и касае омразата в ежедневните й проявления.
Права си за това - ако си злобен, ще гледаш да нараниш; завистниците са майстори на идеалните сплетни; болката виж, може да преобърне човека, тя мисля, има отношение и е често първата стъпка към омраза. Всичките тези неща са някакви проявления на омразата в някакъв аспект, а не омразата по принцип, като цяло. Просто смисълът на думата е малко изкривен...
Грозни сценки виждаме навсякъде. Дребнавост преди всичко. За мен омразата е нещо грандиозно, на което не се раждаме научени... също както и любовта. Аз за себе си мога да кажа, че не умея да мразя истински и моите прояви на омраза са си точно моментите прояви на слабост и дребнавост, за които после, като е минало време, си казваме, че е трябвало да се владеем. Не знам сега дали изясних какво искам да кажа....

Everything is broken up and dances