Ами и на мен никой не ми е казал, че се натрапвам... лично усещане. Че са мили - няма място за спор, това е факт.

За доброто - ами аз се опитах да обясня в първото си мнение по темата, ама нещо ми е трудно да се справя от първи път с обяснението (ти това най-добре си го забелязал). Когато направя нещо добро за някого, единственото, което искам в замяна е да не ми се отплаща. Защото тръгнат ли да се връщат добрини... става страшно. Това е нещо, което усещаш и не подлежи на анализ.
Казвам всичко това, защото съм чувала коментар за моя постъпка "явно много ме обичаш, че да правиш това за мен" заради съвсем дребно нещо, което за мен не е представлявало кой знае каква трудност. Та за това попитах - може ли да са ни дотолкова извратени отношенията, че да приемаме всяко безвъзмездно добро, което са ни направили, като опит да получиш нещо в замяна - в случая - за да направя нещо за някого, аз трябва да съм влюбена в него. И какво?

Не можеш да гледаш къде вървиш ако не знаеш къде отиваш