Добрите ги мачкат. И те стават лоши по принуда.
Добрия дава от себе си много, състрадателен, услужлив, мил, какво ли не. Отгледан в специална социална среда, той не е за този свят.
Започват да го използват като дойна крава. Обратно към него добрини не връщат, а той ги очаква, намирайки за нормално да е така ( нали съди по себе си за другите - така правят хората по принцип, преди да се замислят повечко на тая тема) ... но не би. Получателя на добро, подозира задни мисли, тъй като това е трик, често прилаган днес. Наостря се и очаква удара ... така стоят нещата. Естествено че се отдръпва, в страха си.
Безкористно добро. Винаги се съмнявам че го има. Дори и за себе си не вярвам чев е такова, макар да изглежда така. Все си мисля, че има причина, че се надявам на общество от такива. А то ще рече пак търговия с добрини. Но не намирам това за лошо, напротиш. Намирам го за сливане на организми - дясната ръка прави добро за всички органи на тялото, лявата - също, нима е лошо ? Не е търговия, вид живот в хармония е.
И доставя радост добрината, но това е друга тема. За някои обаче - основна ... Именно причината за тази радост - на вършещия добро, е интересна ... съмнявам се че и там има уравнение - дал, взел ... но може и да е друго. Има отношение към съчувствието, а то има феноменална същност. Неразбираемо ми е засега ...